Лошият контрол на артериалната хипертония в комбинация със затлъстяването и вредните навици като тютюнопушене и прекомерната употреба на алкохол водят до сериозни рискове за здравето. Неглижирането на проблема повишава опасността от появата на диабет, бъбречна недостатъчност и дори инфаркт или инсулт, подчертаха специалистите на международния интердисциплинарен симпозиум „Артериале 2020“, който се провежда за първи път у нас.
Тревожните данни от мащабното проучване May measurement month, които те изнесоха по отношение на артериалната хипертония и хроничните заболявания, сочат че 11,5 е процентът на скринирините българи с диабет срещу 8,5 средно за света. Цифрите показват, че 13,8% от сънародниците ни са преживели инфаркт срещу 4.6 за света, а два пъти повече са и българите с прекаран инсулт – 6,4%, срещу 3.2% средно за света.
Факт е, че високото кръвно налягане е сред водещите причини за прогресивно увреждане например на бъбречната функция. Хроничната бъбречна недостатъчност, независимо от произхода ѝ, налага стриктен контрол над артериалното налягане, за да бъде отложено във времето пристъпването към заместителна терапия като хемодиализа или трансплантация.
„Хроничните бъбречни заболявания са едни от най-разпространените медицински състояния на зрялата и напредналата възраст, особено в развитите страни, където застаряването на населението им отрежда едно от първите места сред причините за смъртност. За България статистиката сочи, че 12,89% от населението страда от едно или друго хронично бъбречно заболяване. Болестността у нас е почти двойно по-висока от повечето западноевропейски страни, където тя е в диапазона 6–8%“, сподели проф. Борис Богов, Клиника по нефрология в УМБАЛ „Александровска“.
Според статистически данни за нашата страна 38% от случаите на хронични бъбречни заболявания възникват на фона на захарен диабет, а други 28% - на фона на артериална хипертония. С други думи, 2/3 от болестността от хронични бъбречни заболявания се дължат само на две заболявания – диабет и хипертония. „От своя страна, хроничното бъбречно заболяване е свързано с нарастване на сърдечно-съдовия риск, като повечето пациенти в крайна сметка губят живота си поради сърдечно-съдови причини. Сърдечносъдовият риск нараства успоредно с понижението на гломерулната филтрация под 60 mL/min“, добави проф. д-р Богов.
По думите му резултатите от няколко проучвания са показали четири пъти по-висока честота на терминалната бъбречна недостатъчност при хора с артериално налягане над 210 mmHg (за систолно) и над 120 mmHg (за диастолно). Анализ на няколко клинични проучвания показва, че стабилизиране на бъбречната функция се постига при овладяване на систолното артериално налягане до 110-129 mmHg или средното артериално налягане до 90-95 mmHg, независимо от вида антихипертензивна терапия. „Затова съвременните нефролози препоръчват пациентите с хронично бъбречно заболяване да се стремят да поддържат артериално налягане под 130/80 mmHg“, допълни известния нефролог.
По време на събитието и проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” подчерта важната връзка между артериалната хипертония и диабета. „Артериална хипертония се среща два пъти по-често при хора със захарен диабет в сравнение с хора с нормални нива на кръвната захар. Наблюдава се при около 30% от пациентите със захарен диабет тип 1, и при 50 до 80% от пациентите със захарен диабет тип 2, при които се съчетава и с други кардио-метаболитни рискови фактори. От друга страна, захарен диабет се наблюдава 2.5 пъти по-често сред лица с хипертония в сравнение с хората с нормално артериално налягане“, обясни проф. д-р Танкова.
Тя също акцентива върху това, че отдавна вече не се говори само за контрол на нивото на кръвната захар при захарен диабет, а за контрол на всички съпътстващи диабета сърдечносъдови рискови фактори, включително и артериалната хипертония. Добрата новина е, че новите групи медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2 имат множество плейотропни ефекти, като водят и до снижение на артериалното налягане.
От своя страна и дългогодишния ръководител на Катедрата по неврология на Медицинския университет и началник на Клиниката по неврология в Александровската болница акад. Лъчезар Трайков обясни, че редица съвременни проучвания показват, че при пациентите с висше образование и с добър контрол на артериалната хипертония развитието на деменция може да се забави до 10 години. „В световен мащаб болните от деменция са намалели с около 40%, а причината е доброто овладяване на рисковите фактори тютюнопушене, алкохол, артериална хипертония, затлъстяване и др.“, обясни водещият невролог.
