Виолета Богданова е завършила биология и химия. Работи в Националния център по наркомании от 2000 г., като в началото е била част от Лабораторията за намаляване на вредите. Тя е национален експерт към Европейския център за мониторинг на наркотиците.
 
В момента ръководи Дирекция „Намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества” в Националния център по наркомании. 
 
 
- Говорим за вече добре познатите ни случаи, в които деца твърдят, че са пушили чай и след това влизат в болница.
 
Да. Проблемът е, че тези вещества не могат да бъдат открити веднага от лабораториите. Второ, тук не става дума за класическа зависимост, тъй като децата не знаят точно какво употребяват. Трето, те са изключително токсични. 
 
 - Казахме, че са много тоскични, но какви могат да са реалните последствия за здравето от употребата на тези вещества?
 
Непредвидими са, но като цяло говорим за интоксикация, загуба на съзнание, спиране на дишането, влияят на съзнанието. Родителите би трябвало да работят в посока на превенция на употребата на канабис, тъй като най-често тези вещества се бъркат с марихуана.
 
 - Прави ли държавата достатъчно в частта на Наказателния кодекс и превенцията по отношение употребата и разпространението на наркотици и най-вече сред младите хора?
 
Според мен, е добре да се засилят административните мерки. Едно дете, което е употребило, което е направило нещо криминално, свързано с употребата на наркотици, има начин да бъде административно наказано и то адекватно на употребата. Смисълът е да се опитаме да ги отдалечим от този проблем, а не просто да ги наказваме. Няма система, която да им предложи лечение вместо наказание. Може би, правно не са необходими толкова промени, но трябва да има промени в предлагането на услугите. Идеята не е тези деца, които са злоупотребили, да бъдат наказани. Идеята е тези деца да могат да получат помощ навреме, за да не загубят част от живота си. У нас има превантивни центрове, но проблемът е, че родителите много трудно се решават да потърсят помощ. Това е културален проблем на българина да решава проблемът вътре в семейството си и рядко търсят професионална помощ.
 
- Какво трябва да знаят родителите, които се съмняват, че детето им употребява наркотици?
 
Първо, употребата на наркотик е симптом, това не е самостоятелна проява. Това е проблем някъде между родителите на детето или в неговото развитие. Вниманието на родителите не е необходимо да бъде концентрирано върху употребата на самия наркотик. Агресията, средата, вниманието на родителите, това са само част от факторите, които влияят на употребата на наркотици при децата. Еднократната употреба на наркотик е по-скоро сигнал, че в семейните отношения или в средата на детето има проблем и трябва да се потърси помощ и решение. При такива проблеми обаче не трябва да пресираме детето прекалено. Еднакво вредно е родителите да не обърнат внимание, че детето им употребява и това непрекъснато да ровят в чантите на децата си, проверяват ги и непрекъснато демонстрират липса на доверие. Гранциата е много тънка. 
 
- Какви услуги предлагат центровете по превенция у нас?
 
Дейността им включва универсалната превенция, която е превенция на проблема. Това е превенция не спрямо определена таргетна група, а като цяло. В  България се забелязва една тенденция към промяна на съотношението към общата превенция към селективна и индикативна превенция. Селективната е към определена група, а индикативната е индивидуална и е на границата между превенцията и лечението. Тя е ориентирана към деца, които вече са употребили. По този повод, през 2014 г. написахме една наредба, която казва кой може да осъществява тази превенция, което е много важно, защото тези ранни интервенции са нещо много отговорно. При тях детето вече е употребило и накъде ще тръгне зависи от тези интервенции. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Работата в тази посока трябва да се засилва, да се работи с конкретния човек, защото не всеки млад човек, който е употребил, проваля живота си, но колкото по-малко хора останат зад тази стена, толкова по-добре за обществото и за самия човек. Да лекувате един зависим, който употребява от 10 години е и много скъпо, и много слабо ефективно. Така че, превенцията има място.
 
- Можем ли да опишем типичния профил на дете, употребяващо наркотици?
 
Белезите на това, че са нарушени отношенията между дете и родител или дете и училищна среда, могат да бъдат много. Все пак, има общоприети неща, сред които са спадане на успеха в училище, започва да бяга от училище, има промяна в съня, в храненето, във външния вид, в средата, в типа забавление. По принцип човекът, който прибягва към тези вещества, трудно спазва дисциплина и режим. Границата е много тънка, защото като цяло природата на тийнейджъра е протестна. В ръцете на родителя е да прецени, че има проблем, но ако не може, трябва да се обърне към специалист на всяка цена.
 
- Къде могат родителите у нас да потърсят помощ?
 
Във всеки град има адрес на обласния съвет по наркотични вещества и съответния превантивен център. В превантивния център работят психолози, социални работници и педагози. Тяхната помощ се търси и, когато има нужда от насочване за лечение. В София насочване за лечение правят Превантивният център и Националният център по наркомании. 
 
- В какво се изразява и как протича лечението, особено при децата?
 
На първо място се прави оценка на зависимостта, която би трябвало да се направи от детски психиатър или такъв, който работи в областта на зависимостите, защото често зад този проблем стои друг или друго заболяване, което подвежда. След оценката на нуждата от лечение или психосоциални интервенции, оттам нататък има няколко варианта. Лечението е индивидуално. Методът заивиси от момента на заивисмостта и от личността, както и от веществото.