Жена на 38-години от района на Кърджали е със съмнения за Кримска хеморагична треска. За вероятния първи случай сигнализира Регионалната здравна инспекция в Кърджали, предаде БНР.


Пострадалата е от района на Крумовград и се е занимавала с дърводобив, но отрича да е била ухапана от кърлеж. Откарана е в клиника в Пловдив за уточняване на диагнозата, съобщи началникът на инфекциозното отделение в болницата в Кърджали доктор Магдалена Маринова. „Дали става дума точно за Кримска хеморагична треска, потвърждението ще стане след серологичното изследване, но клиничното протичане на заболяването дава основание да се приеме, че се касае за Кримска хеморагична треска, въпреки липсващо ухапване от кърлеж“, каза д-р Маринова. 


По данни на Националния център по заразни и паразитни болести в София през 23 седмица на 2019 г. (3-9 юни) не са регистрирани случаи на Кримска хеморагична треска. От началото на годината в страната са съобщени 2 случая. За същия период през изминалата 2018 година е регистриран 1 случай. Ако болестта се докаже, това ще бъде първият случай за тази година в района на Кърджали.



Специалистите на Puls.bg припомнят, че вирусът на Кримска-Конго хеморагична треска се предава на хората чрез ухапване от заразени кърлежи или чрез пряк контакт с кръв или тъкани на заразени пациенти или животни. Той причинява при хората тежко заболяване с фатален край, стигащ до 30% от случаите.


Заболяването се характеризира с рязко начало на треска, главоболие, умора, миалгия (мускулна болка), както и стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане и диария. В тежки случаи се наблюдават хеморагични прояви, вариращи от петехии (малки точковидни кръвоизливи с диаметър 1-2 mm), епистаксис (кръвотечение от носа), екхимоза (малко червено-лилаво кръвоизливно петно по кожата или лигавиците) и гингивално кървене до тежки кръвоизливи от различни системи.


При ухапване от кърлеж от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) съветват:

 

  • Запазете кърлежа след отстраняването му от тялото. Кърлежът може да се изследва в лаборатория „ Предавани с кърлежи инфекции” към НЦЗПБ. Изследването включва: микроскопско определяне на неговия вид (различните видове кърлежи предават различни заболявания), стадия на развитие, дали е изваден цял и откриване ДНК на причинителя на Лаймската болест – Borrelia burgdorferi с генетични техники (полимеразна верижна реакция).
  • Минимум 20 дни след ухапването е препоръчително да се направи серологично изследване на пациента. Серологичното изследване включва тестове за скрининг (ELISA) и потвърдителни тестове (имуноблот).
  • Работното време на лабораторията с пациенти е в Понеделник, Вторник, Четвъртък и Петък между 8,30 ч. и 13 ч; Сряда - между 9 ч. и 13 ч. Без предварително записване. Можете да се донесе направо серум или да бъде взета кръв на място (не е необходимо да е на гладно и жадно). За деца до 15 години обезателно се носи серум (достатъчен е 1 мл).
  • В случай на настъпили оплаквания преди 20-ия ден се обърнете към личния лекар за предписване на необходимото лечение.
  • След провеждане на антибиотично лечение е необходимо да се изчака минимум 1 месец, преди да се направи контролно серологично изследване.
  • Серумни проби могат да се изпращат и от страната с куриер на адреса на НЦЗПБ, за Лаборатория „Предавани с кърлежи инфекции”, с придружително писмо с имената пациента, за каква инфекция да се изследва, адрес и телефон за връзка, евентуално информация за предишни изследвания и/или лечения.