Върховният административен съд (ВАС) намира Глава IV от стандарта по спешна медицина за незаконосъобразна, поради нарушения на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове, който урежда изискванията за мотиви към подзаконовите административни актове. Това става ясно от решението на съда, което бе публикувано днес на сайта на ВАС.
 
Отменената Глава IV представлява характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност "спешна медицина" на Наредба № 12.
 
Стандартът беше атакуван в съда с жалба, подадена от Сдружение „Българска болнична асоциация“, Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, Сдружение „Национално сдружение на частните болници“ и Сдружение на общинските болници в България.
 
ВАС е открил нарушения в частта на мотивите към проекта на наредбата, които трябва да съдържат финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. 
 
„В мотивите към проекта на наредбата по това законово изискване е посочено само, че за прилагането й не са необходими допълнителни бюджетни средства. Лаконично е отбелязано, че въвеждането на стандарта в практиката е подкрепено със средства по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.", посочва съдът.
 
При изискването мотивите на проекта на подзаконовия нормативен акт да съдържат анализ на съответствие с правото на Европейския съюз, също не е спазено.
 
„По това изискване на закона в едно изречение е посочено, че проектът не е въведен с правото на ЕС и няма връзка с него”, пише още в решението. 
 
Съдът смята, че формално към наредбата присъстват мотиви, но по същество те нямат изискуемо съдържание и не изпълняват целта на закона. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
„ Краткият преразказ на обстоятелства от предлаганата уредба не е тъждествен на мотивирането й съобразно прецизно регламентираните в закона изисквания. Издаването на процесната наредба е обосновано с реализация на политиката за повишаване на качеството в системата на здравеопазването, което има решаващо значение за подобряване на медицинското обслужване, както и с необходимостта от актуализиране на утвърдените до момента изисквания за изпълнение на дейностите в обхвата на специалността „Спешна помощ“, произтичаща от приетата Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ 2014 – 2020 г. и въведения с нея интегриран модел на оказване на спешна медицинска помощ”, се казва в мотивите на ВАС.
 
И още: „С атакуваната наредба се предвиждат нови изисквания към структурите, осъществяващи медицински дейности в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, в това число и минимални изисквания за материално-техническа обезпеченост и квалификация на човешките ресурси, ангажирани в изпълнение на дейността. Изпълнението на минималните изисквания за материално-техническа обезпеченост на лечебните заведения, които да осъществяват спешна помощ, предполага наличие на значителен собствен финансов ресурс”.
 
Съдът посочва и, че твърде неясно е и твърдението, че въвеждането на стандарта в практиката е подкрепено със средства по приоритетна ос 4„Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Няма разчет колко болнични заведения могат да ползват средства от тази програма, каква част от необходимия финансов ресурс би следвала да покриват и със собствени средства.
 
„Съдът счита за основателно и твърдението в жалбата, че новите изисквания по наредбата водят до ограничаване на конкуренцията, тъй като спешната медицина ще се осъществява само от лечебни заведения, разполагащи с добро финансиране, за да отговорят на изискванията на стандарта. Това от своя страна води и до нарушаване правата на пациентите, които ще бъдат лишени от възможността да бъдат приети за спешно лечение от най-близкото до тях спешно отделение, ако то не е успяло да покрие критериите по оспорения медицински стандарт”, пише в мотивите на ВАС.