Децата от всички групи в детска градина „Малчугани“ и техните педагози обуха шарени чорапи в подкрепа на хората със Синдром на Даун. С емблематичния жест момичета и момчета от различни детски градини и гимназии в Морската столица отбелязаха 21 март – Международния ден на всички с тризомия 21, предаде агенция „Черно море“.


„Радваме се, че фондация „Живот със Синдром на Даун“ е провокирала толкова голяма организация и такъв ентусиазъм, за да отбележите международния ден на хората със синдром на Даун, който всички ние превръщаме в празник“, написаха от фондацията на своята страница във Фейсбук.


Във Варна председателят на „Живот със Синдром на Даун“ и майка на дете с Даун, Силвия Христова сподели, че един от най-големите проблеми в образователната система за децата със специални образователни потребности (СОП) са недостигът на ресурси учители. „Нашето дете е посещавано от ресурсен учител в детската градина два пъти седмично по половин час, което е абсолютно недостатъчно и не може да покрие нуждите на детето“, добави тя.



Екипната работа между учители, родители и семейства е в основата на успеха за всяко едно дете, категорични са участниците в инициативата. В детска градина „Маргаритка“ има 15 деца със специални образователни потребности, като за тях се грижи екип от логопед, ресурсен учител и педагогически съветник.


Фондация „Живот със Синдром на Даун за четвърта година провокира всички хора да обуят шарени чорапи в знак на съпричастност с хората с Даун. „Защото, ако една  хромозома в повече ни прави по някакъв начин различни, то не бива да бъдем и нещастни“, е мотото на кампанията им този път.

 

За първи път международният ден на хората със Синдром на Даун се чества на днешната дата през 2012. Датата е символично избрана – третият месец като символ на тризомията на 21-вата хромозома, която причинява заболяването.


Синдромът на Даун е нелечимо заболяване. Възможна е единствено превенцията му, с провеждане на изследвания по време на бременността. В България бременните се подлагат на два биохимични скрининга – ранен и късен, които с индиректни биохимични маркери показват какъв е рискът детето да бъде със синдром на Даун.


Раждането на дете със синдром на Даун е предизвикателство за родителите, но въпреки страхът и чувството за безпомощност, трябва да е ясно, че децата имат потенциал и при подходящи грижи, могат да се интегрират успешно в обществото.