Eднократният дневен прием на енергийни напитки не води до риск за здравето, гласи становище на Европейския орган по безопасност на храните, цитирано от здравния министър Кирил Ананиев преди дни по време на парламентарен контрол.


Енергийните напитки са продукти, съдържащи различни комбинации и количества кофеин, витамини от В групата, растителни екстракти и биологично активни вещества (гуарана, мате, акация, женшен, гинко билоба, таурин, глюкоронолактон, инозитол, карнитин, креатин) и др. В научната литература и в действащото законодателство няма определение на термина „Енергийни напитки“, но те са разработени като функционални за подкрепа на умствената и физическа активност, за намаляване признаците на умора.


„При консумация на две и повече напитки дневно, поради повишен прием чрез тях на кофеин, в съчетание с други съставки със стимулиращ ефект, е възможно неблагоприятно въздействие върху организма: повишена нервност, тревожност, треперене, безсъние, главоболие, сърцебиене, дихателни нарушения, ерозивни промени на лигавицата на стомашно-чревния тракт, дехидратация, вследствие на загуба на вода и соли от организма“, сподели министър Ананиев и подчерта, че най-рисковата група са децата.



Комбинираният прием на енергийни напитки с алкохол и/или наркотични вещества крие значителен здравен риск, особено при млади хора, тъй като стимулиращия ефект на енергийните напитки маскира токсичното действие на алкохола и наркотичните вещества. Кирил Ананиев цитира Национално изследване на факторите на риска за здравето на населението от 2014 г., в което са изследвани общо 683 ученици чрез анкетиране относно честотата на консумация на храни и напитки, вкл. и енергийни напитки. 


Резултатите показват, че относителният дял на учениците, които консумират енергийни напитки е най-висок във възрастовата група 14-18 години и представлява 49,3% от изследваните деца. Учениците на възраст от 10-13 години, които консумират енергийни напитки са 16,3%, а децата на възраст 7-10 години само 1,9%. Най-рискова група са учениците на възраст от 14-18 години, при които с умерена хронична консумация (прием на енергийни напитки от 1 до 4 пъти седмично) са 27,7% от изследваните, а с висока хронична консумация  (прием всеки ден и повече от един път на ден) са 18,7%.


Европейския орган по безопасност на храните публикува становище през 2013 год. Съгласно което в страните от Европейския съюз с най-висок относителен дял на консумация на енергийни напитки (68%) са юношите на възраст 15-18 години, от които 12% са с умерена хронична консумация и 12% с висока хронична консумация.


У нас по отношение на енергийните напитки действа Наредба № 37 за здравословно хранене на учениците (ДВ. бр.63 от 2009г.). Тя не допуска предлагането на енергийни напитки в ученически столове, бюфети, павилиони и автомати за закуски и напитки на територията на училища, общежития и бази за спорт, отдих и туризъм на ученици и в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца и социално учебно-професионалните центрове.