Тревогата от епидемията с COVID-19 у нас остава все още висока, въпреки че се регистрира известен спад на стойностите ѝ. Заедно с този процес обаче расте тревогата за работното място, сочи ново национално проучване на „Галъп интернешънъл“.


Обществената тревога остава висока, но намалява в сравнение с предходния месец. Белезите на намаляване ясно личат в реакциите на хората на самата епидемия – тези реакции се разбиват на три групи: паническата група - 24%, приема, че това е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали. Тревожната приема, че коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип и намалява със седем пункта до 57%, а спокойната група приема, че ситуацията не е опасна и е свързана с повече шумотевица. Тя се увеличава с 6 пункта до 18%.


Очевидно по-висок сега е делът на спокойните, а този на тревожните намалява, макар и да остава най-значим. Към неговата значимост трябва да се добави и константният дял на панически реакции.



Според статистиката одобрението за действията на правителството се запазва силно, макар и вече не в шоковите стойности, регистрирани в началото на извънредното положение. Почти всички българи - 93%, са убедени, че страната ни се справя по-добре със спирането на разпространението на болестта в сравнение с Европа. Преди месец този дял бе 87%.


Вероятно заради този успех и отчетливо ниските нива на заболеваемост у нас, расте нетърпеливостта за облекчаване на мерките особено по отношение на достъпа до парковете и пътуванията между градовете. Според мнозинствата, моментът за сериозна демобилизация все пак още не е дошъл, но те не биха желали и удължаване на извънредното положение след средата на май. Обществото вече оценява по различен начин различните мерки. Хората очакват ясна работа на държавата за запазване на икономиката, а мерките досега се оценяват като недостатъчно ефективни и работещи.


Българите остават реалисти: 35% казват, че лично те се страхуват от вируса. Преди месец бяха пак толкова и дори малко повече – 37%. Една трета пък намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, 55% смятат, че същото се отнася за близките им. 


Остава и надеждата, че скоро ще има лекарство: 46% я споделят, но 42% – не. Останалите се затрудняват да отговорят.


Изводите и въпросите са от задълбочен социологически сондаж, проведен сред 915 души чрез телефонно интервю в националнопредставителен панел между 21 и 23 април. Това е пето поредното изследване и това позволява отчитане на тенденции, както и сравнение с първия подобен задълбочен сондаж преди месец.