Най-честият рисков фактор за развитието на рак на белия дроб остава тютюнопушенето. Проучванията сочат, че относителният риск за развитие на заболяването при пушачите се увеличава с 13,3 пъти в сравнение с непушачите. Други рискови фактори за рака на белия дроб са хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), замърсяването на въздуха, някои химикали (азбест, арсен, никел и т.н.), радиацията и фамилното предразположение.

 
По данни, публикувани на сайта на Global Cancer Observatory (GLOBOCAN)1, през 2018 г. в световен мащаб са регистрирани приблизително 2.1 млн. случая на белодробен карцином и 1.8 млн. смъртни случая вследствие на заболяването. Повече от 58% от всички случаи на заболяването в света, възникват в Азия. Статистиката за Европа за миналата година отчита 387 913 смъртни случая от белодробен карцином, което представлява 20% от всички свързани с онкологични заболявания смъртни случая.


В България ракът на белия дроб е най-честата причина за смърт от злокачествените заболявания при мъжете и на трето място при жените. Данните сочат, че близо 70% от пациентите се диагностицират в напреднал стадий на заболяването (I стадий – 6%, II стадий – 9%, III стадий – 28%, IV стадий – 38%, неуточнен стадий – 19%). Това е и причината 5-годишната преживяемост при белодробен карцином в България (6,50%) да е приблизително два пъти по-ниска от тази в Европа (12,60%).



Данните бяха представени на специално събитие, посветено на коварното заболяване, организирано от „АстраЗенека България“ по повод Месеца за борба с рака на белите дробове – ноември. Срещата между водещи специалисти и медии акцентира върху темата: „Какво трябва да знаем за рака на белите дробове?“. 


Онколозите разясниха, че ракът на белия дроб се дели на 2 вида – дребноклетъчен и недребноклетъчен. Заболяването започва развитието си в белите дробове, но може да се разпространи и в други части на тялото. Почти винаги започва в стените на белите дробове (бронхи или бронхиоли) или във въздушните торбички (алвеоли).  


Водещите симптоми при рак на белия дроб са продължаваща кашлица, затруднение в дишането, гръдна болка, прогресираща загуба на тегло. Проблемът е, че около 25% от пациентите с диагностициран белодробен карцином нямат симптоми.


Заболяването се диагностицира чрез образни изследвания - чрез рентгенова снимка на гърдите, компютърна томография или PET скенер (позитронно-емисионна томография). Реалната диагноза се поставя, след патологично изследване на тъканен материал взет посредством иглена биопсия, бронхоскопия или торакоцентеза в зависимост от конкретния пациентски случай. Към патологичното изследване, съвременните методи на диагностика изискват изследване и на така наречените предиктивни биомаркери. „Това е важно, за да може впоследствие пациентът при наличие на такъв биомаркер, да получи възможност за персонализирана терапия“, допълват специалистите.