Теодора Захариева, на 44 години, е председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. От 11 г. е с онкологично заболяване и сама казва за себе си, че е превърнала болестта си в професия. Центърът за защита на правата в здравеопазването заведе иск срещу Министерството на здравеопазването. Причината е, че лекарството херцептин, което е животоспасяващо за жените, претърпели операция от рак на гърдата, и животоподдържащо за жените с метастази, не се осигурява редовно.
 

 


Каква е причината да заведете иск срещу Министерството на здравеопазването?


Основна причина за нашия иск е, че Министерството на здравеопазването не взима  под внимание статистическите данни и не планува бюджета си спрямо нуждата на пациентите от лекарства.

Официален документ, изпратен към нашия център, показва, че в момента в страната се лекуват между 200 и 220 жени с агресивен тумор на гърдата.

И според специалистите и според статистиката, при 3600 новооткрити случая раковият регистър дава 541 жени, нуждаещи се от това лечение само през 2007 година.

Проучванията и анализите в световен мащаб показват още по-стряскащи данни -  при 25% от онкоболните има свръхекспресия на заболяването. Ние от доста време следим лечението на тези жени.


Защо се налага лечението точно с този медикамент?


Когато онкологичното заболяване е с  развитие на агресивен тумор, освен химиотерапията, задължително трябва да се прилага и херцептин.

Когато медикамента се приложи по схемата, препоръчвана от специалистите, резултатът е пълно излекуване, а не удължаване на живота.

Херцептин  блокира туморните рецептори, които обуславят свръхекспресията на   заболяването. Дали ще се приложи само химиотерапия, или химиотерапия и херцептин, не е едно и също. Химиотерапия получават всички пациенти, но понижаването на свръхекспресията се дължи единствено на херцептина.
 



Има ли аналог, заместващ медикамента херцептин, и каква е разликата между него и другите лекарства?

Този медикамент няма аналог. До този момент той е единственият с тези показания, което не дава никаква възможност на специалистите да правят избор между различни медикаментозни схеми на лечение.

В момента лекарите масово не изписват на своите пациенти медикамента, знаейки за тромавата процедура за отпускането му и малкия бюджет за този продукт.
Пациентите, които не са били лекувани с херцептин, задължително метастазират в рамките на 2 години. Тогава те стават воденичният камък на бюджета, тъй като лечението се оскъпява и забавя.


Има ли статистика, която да следи колко от онкоболните в България се нуждаят от лечение с този медикамент?

Няма такава статистика. От 2007 Центърът за защита на правата в здравеопазването работи върху изграждането на информационна система за проследяване на пациентите и плануване на лекарствата. Искахме да дарим тази информационна система на Министерството на здравеопазването, но това не се случи.
 

В момента върви изработването на информационна система към министерството, но там се запазва лимитиращият характер на Наредба 34.
Ние сме категорични, че ще продължим да работим в посока отпадането на лимитиращия характер на тази наредба.


До какво може да доведе прекъсването на лечението?

До това, че целият ефект от лечението се губи. Има и проблем със самата дозировка на лекарствата.

Министерството на здравеопазването договаря медикамента  на брой флакони, а специалистите съобразяват дозировката спрямо теглото на болния. У нас пациентите получават едно и също количество, което за едни реално е в повече, а за други – недостатъчно.

По този начин се опорочава ефектът от лечението. Пациентът е спокоен, че е получил някаква доза от лекарството, но в същото време остава съмнението дали то е достатъчно.


Какви мерки  сте предприели спрямо Министерството на здравеопазването?

В момента ние сме завели установителен иск, с който съдът да докаже, колко хора имат нужда от лечение с херцептин . На съда му предстои нелеката задача да събере и обработи необходимите  документи, статистика и протоколи.

Осъдителният иск за нанесени вреди на пациентите да бъде безплатен за тях.
 

Чрез профила си във Facebook “Европа заедно срещу рака“ събираме средства, които да покрият държавните такси по сумата, за която ще заведем иск.
 

При осъдителния иск се дължи 4% държавна такса върху исканата сума. Сумата ще зависи от това колко жени ще се присъединят към иска. Всяка една от тях може да поиска различно финансово обезщетение, в зависимост от това какви са усложненията, които са настъпили поради липсата и забавянето на медикамента. До момента към осъдителния иск са се присъединили около 30 жени.

Когато едно такова мащабно дело се наблюдава от медии и от гражданско общество, съдът не може да остане безразличен и да не оцени, че това е социалнозначимо дело. Целта на този колективен иск е проблемите на онкоболните наистина да се видят.


Какви промени трябва да се направят, за да се разреши проблемът с липсващите медикаменти?

Трябва да отпадне лимитиращият характер на Наредба 34. Вече всички онкологични лекарства фигурират в позитивния реимбурсивен списък.

Нееднократно изпълнителната власт заявява, че лечението на онкоболните е приоритет на държавата и ние ще настояваме това да стане реалност.

Медикаментът херцептин е включен в позитивния лекарствен списък и се поема от МЗ. Ние искаме пациентите да могат да го получават така, както се случва с лекарствата, които се плащат от здравната каса.


Обръща ли се достатъчно внимание на профилактиката на онкологичните заболявания?

Държавата е абдикирала не само от лечението на раковоболните, но е абдикирала и от най-важното – от профилактиката.
 

Всеки знае, че един профилактичен преглед е свързан с губене на време, ходене при личния лекар, чакане за направление, след това търсене на специалист. Процедурата е дълга и тромава.
 

Държавата трябва да помисли за олекотяване на тази процедура. Трябва да се промени изцяло механизмът на профилактичните прегледи, защото онкологичните заболявания се откриват тогава, когато лечението е скъпо и продължително.
 

Убедена съм, че ако се работи паралелно върху профилактиката и лечението на вече диагностицираните случаи, след 15 години ще има добри резултати.
 

Ако се инвестира сега в профилактика, това ще даде положителни резултати в бъдеще.