Пандемията от Ковид-19 е задълбочила още повече неравенството между нивото на здравеопазване по света и това изисква спешно предприемане на мерки, информира Световната здравна организация (СЗО) по случай  днешния Световен ден на здравето.

 

Доказателство за това е по-високата заболяемост и смъртност от Ковид-19 сред обществените групи, изправени пред дискриминация, бедност, социално изключване и неблагоприятни ежедневни условия на живот и труд.


 

Смъртността сред децата под 5-годишна възраст е два пъти по-висока в най-бедните семейства в сравнение с по-богатите общества. Продължителността на живота на хората в страните с ниски доходи е с 16 години по-ниска от тази на хората в страните с високи доходи. 9 от 10 смъртни случая в световен мащаб от рак на маточната шийка се случват в страни с ниски и средни доходи.

 

По данни на СЗО пандемията е тласнала близо 120 млн. души в крайна бедност през миналата година. Нараснали са и неравенствата между половете, защото много повече жени са останали без работа заради последиците от Ковид-19.

 

За Световния ден на здравето, 7 април, СЗО очертава мерките за по-справедливо здравеопазване след пандемията.

 

Равен достъп до ефективно лечение на Ковид-19

 

Ваксините срещу Ковид-19 бяха разработени и одобрени с рекордна скорост, но също толкова важно е наличието на медицински кислород и лични предпазни средства, както и надеждни диагностични тестове и лекарства във всички страни по света.

 

Инвестиции в първично здравеопазване

 

Поне половината от световното население все още няма достъп до базови здравни услуги, а повече от 800 милиона души харчат поне 10% от доходите на домакинството за здравеопазване. Според СЗО правителствата трябва да изпълнят препоръчаната от здравната организация цел да изразходват допълнително 1% от БВП за първична извънболнична помощ с излизане от ковид кризата, защото здравните системи, които са ориентирани към нея, са по-ефективни. По данни на СЗО светът се нуждае от още 18 милиона здравни работници, за да се постигне универсално здравно покритие до 2030 г. Това включва откриването на поне 10 милиона допълнителни работни места в здравния сектор на пълен работен ден. Жените предоставят по-голямата част от здравните и социалните грижи в света, представлявайки до 70% от всички здравни и медицински работници, но в същото време нямат равен достъп до ръководни позиции в сектора. Ключовите решения включват и намаляване на разликата в заплащането между половете.

 

Социалното подпомогане е приоритет

 

Пандемията засегна не само общественото здраве, защото доведе до загуба на работни места, увеличаване на бедността и прекъсвания в образованието. Според СЗО са нужни разширени схеми за социална защита, за да се смекчат тези последици, особено за общностите в неравностойно положение, които трябва да са ангажирани в планирането и изпълнението им.

 

Здравословна среда за живот

 

Чрез подобряване на транспортните системи и съоръженията за вода и канализация се инвестира в общественото здраве. Добрите условия за живот в града са от ключово значение за общественото здраве. В същото време 80% от населението на света обаче, което живее в крайна бедност, е в селските райони. Тези общности се нуждаят спешно от здравни и други основни социални услуги (включително вода и канализация), както и в устойчив поминък и по-добър достъп до цифрови технологии.

 

Укрепване на информационните системи

 

Навременните и висококачествени данни са от ключово значение за определянето на неравенствата в здравните системи и начините за справяне с тях. Мониторингът на здравното неравенство трябва да бъде неразделна част от всички национални здравни информационни системи, посочват от СЗО. Само 51% от страните по света са включили дезагрегация на данните в националните си доклади за здравна статистика. Реалният здравен статус на различните обществени групи (в зависимост от образование, доходи, етническа принадлежност, раса, пол и местоживеене) често се замаскира, когато се използват национални средни стойности. Освен това най-често тези, които са уязвими, бедни или дискриминирани, липсват изцяло от данните.

 

„Сега е моментът да инвестираме в здравето като двигател на развитието“, посочва д-р Тедрос Гебрейесус, директор на СЗО. „Не е нужно да избираме между подобряване на общественото здраве, изграждане на устойчиви общества, осигуряване на прехрана, борба с изменението на климата или процъфтяваща местна икономика. Всички тези жизненоважни резултати вървят ръка за ръка “.