Студенти по визуални изкуства, реклама и графичен дизайн от Нов български университет (НБУ) ще рисуват в подкрепа на донорството у нас. Инициативата е част от информационната кампания „Да дариш живот“ и има за цел да повиши информираността на общество по отношение на трансплантациите и ползите от донорството. Най-въздействащите художествени творби ще бъдат показани в градинката до Лятното кино на НДК, в Европейския ден на донорството (12 октомври 2019 г.).


У нас донорски органи са дали възможност на над 1 800 българи да бъдат трансплантирани в Клиниката по нефрология и трансплантация и получат шанс за пълноценен живот. 17 жени с трансплантирани бъбреци са успели да износят и родят своите бебета.


„България има сериозен опит в трансплантациите, подчерта проф. д-р Вилиян Платиканов от Катедра по анестезиология, спешна и интензивна медицина в Медицински университет – Варна на срещата със студентите от НБУ - У нас за пръв път успешно се трансплансплантира бъбрек през 1969 г., сърце и бял дроб – през 2003 г., а черен дроб – през 2005 г. В същото време  донорите у нас са твърде малко, за разлика от страни като Хърватска и Испания, които са лидери в областта. Страната ни е на едно от последните места в европейската статистика по брой донори. Близо 1200 българи се нуждаят от нови органи и са в листата на чакащите“, подчерта той.



Проф. Платиканов и колегите му -  проф. д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ Александровска и зам.-директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ Мирослав Мутафчийски, припомниха, че в България действа схемата на т.нар. „предполагаемо съгласие“. Ако човек не е уведомил институциите предварително по установения ред, че не иска да дари органите си, се предполага, че той е съгласен да бъде донор след настъпване на смъртта му.


Единственото допълнително условие е да се вземе съгласието и на семейството. Ако пациентът е в установена мозъчна смърт, най-близките му роднини трябва писмено да потвърдят съгласие за донорство. В много от случаите обаче близките отказват тази възможност, въпреки че починалият не е декларирал отказ от донорство. „Една от основните причини за недостатъчния брой дарени органи е липсата на информация сред близките на хората, изпаднали в мозъчна смърт, за да дадат своевременно съгласието си те да станат донори“, допълниха специалистите.