Има три основни начина за установяване на заразени от коронавирус, заяви проф. д-р Венцислав Мутафчийски на извънреден брифинг в Министерски съвет, с участието на премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и министъра на вътрешните работи Младен Маринов.


По думите му днес е докладвано на Министерски съвет каква е стратегията на Щаба за установяването, идентифицирането на болните с коронавирус и проследяването им след това.


„Според СЗО и SDS Atlanta единственият достоверен начин за установяването на коронавирус заразен е с real time PCR, който е бавен, изисква апаратура и много добре обучен персонал, но въпреки това няма друг метод, който да е доказал повече своята надеждност. Затова той е отразен с червената линия и слизаща е кривата на епидемията в България“, обясни проф. д-р Мутафчиев.



България има възможност да се извършват при пълен капацитет на лабораториите, които работят в размер на около 1000 - 1200 случая дневно. Това означава около 30 000 теста месечно. Изразено като цени това е около 930 000 лв. на месец. Вторият начин е с флуорисцентно флуоресцентен имунохроматогравски анализ. „Тези тестове ще дадат възможност за бързо изследване и откриване на заразени. От тях може да се правят между 10 000 и 20 000. Около 10 млн. ще струва това ако се правят по 300 000 теста месечно“, уточни Мутафчийски.


По думите му т. нар. "бързи тестов" установяват колко хора са заболели, без да са разбрали. „40 000 такива тестове могат да се правят на ден, което възлиза на стойност от 20 млн. на месец“, изчисли председателят на щаба.


По рано през деня с предложение за масов скрининг с бързи тестове в страната и прогноза, че противоепидемичните мерки може да бъдат удължени и след 12 април излезнаха и водещи наши учени. Екип от харвардски възпитаници - Асен Василев и Кирил Петков, споделиха антикризисен план, който включва масов скрининг на населението за по-бързо овладяване на ситуацията с COVID-19 и предотвратяване на колапса на икономиката. 


Тезата им е, че съчетанието от два теста – бързия и PCR, ще дадат достатъчно добър филтър, за да се разграничат работещите от тези, които трябва да стоят под карантина. Бързите тестове обаче са приложими едва след втората седмица на заразата, затова и препоръчват комбинираното използване на двата метода за получаване на достоверен краен резултат. 


Проф. Николай Денков, преподавател по химия и фармация в Софийския университет също посочи пред bTV, че бързите и точните тестове дават различен вид информация, поради което не трябва едните да заменят другите, а напротив – трябва да се допълват за постигане на най-добър резултат. "Ако ние забавим 5 пъти епидемията, за да бъде 5 пъти по-равен пикът – ние удължаваме 5 пъти времето. Това, което се случва в Италия и Испания за 4 месеца, в България ще се случи за 20 месеца", добави проф. Денков. По думите му за този вид тестване на цялото население ще са нужни 4 седмици подготовка, а като подходящо място за тестването се посочват изборните секции.


Водещият вирусолог академик Ангел Гълъбов също подкрепи идеята за масовото приложение на PCR тестовете, защото те ще допринесат за по-прецизното изясняване на случаите. Експертът поясни пред БНР, че при експресния метод се установяват два вида антитела, чрез които се отчита скорошна инфекция и прекарано заболяване.


„Възможно е някой, прекарал заболяването или неболедувал, обаче да покаже наличие на имуноглобулини G, което значи, че той е прекарал, носи вирус, който постепенно отшумява, но този човек би могъл да бъде приносител на заболяването. При инфекцията COVID-19 има голям брой хора без клинична картина и те са много опасни. От тази гледна точка, моето мнение е, че трябва да се съчетават двата метода“, споделя акад. Гълъбов.
Въпреки добрите мерки в страната и все по-масовото спазване на физическата дистанция от хората, известния вирусолог прогнозира възможност за удължаване на противоепидемичните мерки и след 12 април. „Има една тенденция - че у нас не се оформя някакъв пик, както в други страни, а има една бавно покачваща се крива, която е към плато. Това е едно добро положение за хода на епидемията в България. Аз имам съмнение, че пик няма да има. Просто може би ще има по-висока точка и след това ще има намаляване“, допълни той.


Пред БНТ вирусологът д-р Радостина Александрова заяви, че за два месеца, откакто е разчетен геномът на вируса, са създадени много модели ваксина, като поне 20 модела проявяват доста обещаващи качества. Два от тях вече са влезли в първа фаза на клинични изпитвания - за безопасност, едната е в САЩ, другата в Китай.


„На такава безпрецендентна скоростна реакция от страна на научния свят досега не сме били свидетели. Още повече, че става въпрос за едни авангардни ваксини, така наречените РНК-ваксини, при които не се въвежда цял вирус или части от него, както беше досега, а се въвежда нуклеинова киселина, която да предизвика в организма онзи блъсък, срещу, който трябва да се образуват антитела“, допълни вирусологът.