Как могат да бъдат репарирани нарастващите цени в болничния сектор, така че той да се справи в условията на увеличаващата се инфлация и икономическа промяна в страната?

 

Как да го направи и същевременно да предлага адекватна грижа за пациентите и да не ощетява работата на лекарите и другите медицински работници? 


 

Представители на различни болници, сдружения и институции от цяла България дадоха своите предложения по време на дебата „Болничната помощ след Covid-19 – шанс за трансформация“, организиран от Българска болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group и част от проекта „Най-добрите болници“. 

 

В ресорните институции ще бъде внесен документ, който обобщава предложенията и исканията за реформа в здравеопазването, заяви председателят на ББА адв. Свилена Димитрова.  

 

Според бившия председател на ББА, който е и основател на сърдечносъдовия център на Сити Клиник, Андрей Марков, преди пандемията се е забелязвала положителна тенденция на преживяемостта на гражданите в Република България.

“Изведнъж се оказа, че не сме натрупали достатъчно и сме пропуснали някои моменти от организацията, които са довели именно до изоставане на отделяните средства за здравеопазване. 

 

Когато голямата криза ни натисна, започна движение в посока на решаване как да бъде ограничена високата смъртност от Covid-19, как изведнъж да регистрираме и да отдадем препоръки към управляващите, за да се справим с общата смъртност, която наистина нарасна неимоверно”, заяви Марков. 

 

Той бе категоричен, че рецептите за решение на тези проблеми са чисто политически. Според него по-малкото средства означават по-малко възможности в системата и съответно по-малкото и снабдяване с кадри, поради “изтичането им в чужбина”.

 

“За съжаление продължаваме да държим челно място по ниска продължителност на живота. Тенденцията, която се очертава след 2019 г. е вместо да наваксаме, да продължаваме да изоставаме.

 

Андрей Марков обясни, че увеличаването на средната продължителност на живот със задоволителен темп до 2019 г., е било благодарение на създаването на НЗОК. 

 

“Нека да не хулим само и да се оплакваме от Касата. Благодарение на нея и на клиничните пътеки, когато започна финансирането за дейност, когато парите започнаха да следват пациента, смъртността в България беше променена. Но в един момент това спря”, категоричен бе Марков. 

 

За да се преодолее проблемът в здравната система е нужна Национална здравна стратегия, заяви той, като уточни, че според него още няма симптоми да се постигне консенсус по тази тема между политиците. 

 

“В крайна сметка ние сме зависими пряко от политическите решения. Ако можем да подсказваме от нашата позиция, то подсказката е тази - нуждаем се спешно от животоспасяващо решение, свързано с Национална здравна стратегия с цел оцеляване на нацията”, обобщи бившият председател на ББА.

 

Той изтъкна, че за здравеопазване се отделят твърде малко финансови средства, отнесени към брутния вътрешен продукт на страната. Солидарният модел на здравеопазване е разрушен или не действа в цялостност, тъй като на пациентите се налага при посещение на лечебни заведения да носят със себе си медицински изделия, контрастна материя, материали, дори храна. 

 

“Знаем, че за да се преодолеят до някъде тези проблеми, в някои лечебни заведения се въвеждат доплащания, които компенсират именно този дефицит. 

 

Нужна е промяна на във финансовия модел на здравеопазване. Или да се даде възможност на застрахователите да участват, за да компенсират разликата в средства и да могат да я контролират, или да се увеличат здравните вноски и общите средства, така както в много страни“, предложи Марков. 

 

По време на дебата „Болничната помощ след Covid-19 – шанс за трансформация“ от председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров стана ясно, че увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 г. е нещо, което практически е трябвало да се случи в последните 5-10 години. 

 

Изоставянето в индексацията с инфлацията през годините е и причината според него в момента медицинските дейности в българското здравеопазване да имат необходимост от 100% повишаване на цените. 

 

Изпълнителният директор на УМБАЛ “Токуда” Д-р Венелина Милева заяви, че едва ли някой от здравните специалисти може да отговори на въпроса дали е било необходимо 4% да е увеличението на бюджета и дали тези средни 25% в момента са реални, имайки предвид инфлацията. 

 

“Дали трябва да се разпределят тези пари между всички или само между лечебни заведения, които отговарят на тези критерии. Ние не можем да отговорим на тези въпроси, ако нямаме реално остойностяване на дейностите.

 

Двайсет години и повече ние работим в пълна тъмнина, относно това кой по какъв начин и с какви базови данни е определил цените, на които ние продаваме, а НЗОК купува услугите”, обясни д-р Милева. 

 

Специалистът засегна и темата за Covid пътеката, като припомни, че първоначално тя е била припозната като съществуваща в Националния рамков договор с алгоритми, почиващи на медицинското познание относно белодробно възпаление или пневмония. 

 

“В тази пътека имаше алгоритъм, подчинен на медицинска логика, която нямаше нищо общо с Covid. След като всъщност се разбра, че Covid  е едно полиорганно заболяване, изискващо мултидисциплинарен подход, съжалявам, че трябва да го кажа, но се започна едно договаряне: +200 лв. +300 лв. или колко да стигнем”.

 
Д-р Милева посочи, че при всички отчети на мениджърите, с които се е срещала, е давано остойностяване на Covid пациент между 350 и 3 500 лв. “За мен Covid пътеката беше брилянтен случай да пилотираме диагностично свързана група”, заяви тя. 

 

По време на събитието еднодневната хирургия бе дадена като алтернативна за оптимизиране на разходите на болничните заведения при грижата за пациент. 

 

Според д-р Милева обаче този тип хирургия е свързан с особени умения от страна на съответните специалисти, с иновативните технологии в по-голямата си степен с инфраструктурата в съответните лечебни заведения, били те извънболнични или болнични. 

 

“Извънболничната и болничната помощ трябва да бъдат в пълен синхрон по между си, трябва концептуално да захранват нуждите на съответното население на съответния район, независимо дали той е малък или голям”, допълни д-р Милева.

 

Тя изведе и проблема с липсата на епидемиолози, вирусолози, инфекционисти, пулмолози и интензивисти, отново дължаща се на финансови трудности за лечебните заведения.