Миниинвазивни имплантации на нови сърдечни клапи бяха извършени в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“-Варна.

 

Екипът на Клиниката по кардиохирургия, съвместно с гост-хирург от Виенската университетска болница, извършиха процедурата, при която биологичната клапна протеза се имплантира през катетърна система.


 

Възстановяването на пациента е много по-бързо, защото операцията е значително по-щадяща за него, обясни началникът на Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“-Варна проф. д-р Пламен Панайотов.

 

Сърдечните клапи са от ново поколение, затова с натрупването на повече емпиричен опит в поставянето им от страна на лекарите, интервенцията ще става все по-бърза, допълни още проф. Панайотов.

 

“За разлика от стандартната клапа, която се зашива с 12 до 15 конци, тук има 3 водещи конеца и самата клапа е така конструирана, че имплантацията и поставянето ѝ на мястото отнема не повече от три минути. По-голямата част от времето се губи за изчистване на калция и премахване на болните тъкани на клапата.

 

След това имплантацията е много бърза. Важно е, че самата клапа има много добри хемодинамични характеристики, т.е. тя не създава градиент между лявата камера на сърцето и аортата и сърцето работи при много по-добри условия“, каза още проф. Панайотов.

 

Характерно при тази процедура е, че достъпът до сърцето на болния се осъществява през малък отвор от около 8 см, допълни още той.

 

„Процедурата комбинира предимствата на хирургията и транскатетърната имплантация на аортна клапа”, отбеляза гост-хирургът проф. д-р Гюнтер Лауфер, началник Клиниката по кардиохирургия в Университетската болница-Виена.

 

“От една страна, имаме клапа, която осигурява  дългосрочен резултат – до 20 години – това е TAVI клапата, а от друга страна – имаме стент, който избутва всичко настрани чрез съвсем нов механизъм, който осигурява абсолютно добър поток към клапата. Това, което знаем, е, че налягането между лявата клапа и главния съд на аортата е много ниско, което е по-добре за пациента по време на покой и по време на активност“, каза още проф. Лауфер.

 

Проф. д-р Гюнтер Лауфер обясни още, че клапите са биологични или механични. „Биологичната клапа е съставена от биологична тъкан, което означава, че може да е клапа от свинско сърце или перикард от крава, който е скроен по форма и размери на човешката сърдечна клапа. Дългосрочно погледнато, няма нужда от използване на медикаменти за раздвижване на кръвта при биологична клапа. Това е и нейното основно предимство. Но тя може да се измени. От друга страна – механичната клапа е съставена от компресиран карбон, а той, разбира се, не е биологична тъкан. Затова има нужда от разреждащо кръвта лекарство през целия живот, за да се предотвратят тромбози или емболия вследствие на клапата. Това са основните разлики. Освен това при механичната клапа е възможно да се чуе шум, съвсем лек – от сърцето, при отваряне и затваряне на сърцето, а при биологичните клапи няма такъв шум. Но механичната клапа е завинаги, а биологичната може да се регенерира“, уточни проф. Лауфер.

 

При осъществяването на тази операция изборът на вид клапа зависи от пациента, но специалистите също дават своите препоръки. „Препоръчваме във възрастта до 60 години механичните клапи. Между 60 и 70-годишна възраст е изцяло според решението на пациента, защото той трябва да живее с клапата и никой друг, освен него, не би могъл да каже как ще се чувства най-добре. А над 70 години бихме предпочели биологична клапа, ако няма основание срещу разреждащото кръвта лекарство“, допълни проф. Лауфер.