На 1 март стартира Национална програма за откриване и проследяване на деца, които са родени малки за гестационната си възраст (МГВ).

 

Проектът се осъществява от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и Медицински университет – Варна с подкрепата на варненското дружество по детска ендокринология (ВАПЕД) и Българската асоциация по неонатология.


 

Програмата ще продължи 3 години и ще обхване 23 родилни домове в страната още през първата година.

 

С активното участие на неонатолози, лични лекари, детски ендокринолози и родители, специалистите активно ще проследяват засегнатите деца до 2-годишна възраст, с цел навременно наваксване в растежа.

 

Програмата предвижда също обучение на медицински сестри и акушерки за правилно измерване на ръст, тегло и обиколка на главата на новородените, а участващите родилни домове ще бъдат снабдени с инструменти за оценка на параметрите при раждането.

 

„Благодарение на ранното откриване и адекватно лечение могат да бъдат избегнати тежки последици за здравето на доносени и недоносени родени малки за гестационната си възраст деца в България“, обяснява проф. д-р Виолета Йотова, началник направление Педиатрия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и ръководител на програмата.

 

Всички дейности по програмата са финансирани изцяло от НЗОК.

 

Според предварителните проучвания на специалистите, около 2200-3000 деца от 32 000 новородени се раждат с малък ръст и тегло, независимо дали са доносени или не.

 

Целта е те да бъдат обхванат в проследяването. Децата ще бъдат следени от своя личен лекар и от неонатолог, а при желание от страна на семейството – директно от детски ендокринолог.

 

Като родени малки за гестационната си възраст се дефинират деца с тегло и/или ръст под 10-ти персентил за съответната гестационна възраст. 

 

Към момента са известни много фактори, водещи до раждането на малки за гестационната си възраст деца. Те могат да бъдат разпределени в няколко групи – майчини, плацентарни, свързани с околната среда, генетични и други.

 

Веднага след раждането при някои от тях се наблюдават т. нар. ранни усложнения. Смъртността при родените малки за гестационната си възраст деца е до 10 пъти по-голяма от тези, родени с нормални размери за гестационната си възраст.

 

Едно от сериозните усложнения, появяващи се при приблизително една трета от родените малки за гестационната си възрастдеца, е хипогликемията. Ако тя не бъде на време разпозната, е възможно трайно мозъчно увреждане. При тези деца има и повишен сърдечносъдов риск като възрастни.

 

Данни от проучвания доказват, че при родените малки за гестационната си възраст се наблюдава дислипидемия още от ранна детска възраст. Като възрастни те често имат метаболитни нарушения като инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2.

 

Доказано е, че е налице и ниска минерална плътност, която се повишава след лечение с растежен хормон.

 

Повечето от родените малки за гестационната си възраст деца успяват да наваксат в растежа си и да продължат своето развитие преди да навършат 2-годишна възраст.

 

Множество изследвания показват, че здравната система и родителите у нас не приемат раждането с малки размери като здравен проблем, което води до лоши начални здравни грижи и забавяне в лечението.

 

Родените малки за гестационната си възраст деца развиват пубертет и приключват растежа си относително рано, което допълнително стеснява възможния благоприятен прозорец за действие.

 

От 2003 год. Европейската лекарствена агенция одобрява приложението на растежен хормон при родени малки за гестационната си възраст деца без постанатално наваксване в растежа. В нашата страна приложението на растежен хормон е разрешено, но не е реимбурсирано и към момента се финансира от „Българската Коледа“.

 

Повече информация за програмата може да откриете на  http://www.mgv.growinform.org/