Днес отбелязваме Световния ден за борба с бъбречните заболявания. Очаква се до няколко години бъбречните заболявания да се превърнат в петата причина за смърт в света, изпреварвайки диабета. 


Скритият враг на бъбреците са билките, отбелязват от Клиниката по нефрология на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Причината е, че за разлика от традиционните лекарства, те не подлежат на никаква регулация. 


„Имала съм пациент, който приемаше едновременно 12 билки, включително смола, бял трън и тамян. Той дойде при нас в крайно тежко състояние и сериозна токсикоза“, обяснява проф. д-р Боряна Делийска от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. 



Тя подчертава, че фарма изследванията, които проследяват взаимодействието между природната и традиционната медицина, са много оскъдни. 


Съществува ензим в черния дроб, през който лекарствата се метаболизират, за да се усвоят от организма. Част от билките също се усвояват чрез този ензим и ако той се блокира,  лекарството може да стане или токсично , или да не действа. 


Една от първите билки, за които има вече официална препоръка да не се приема в комбинация с определени лекарства, е жълтият кантарион, за който е доказано, може да блокира въпросния ензим в черния дроб. Друг природен продукт с подобно действие е грейпфрутът, който също е препоръчително да не се приема заедно с лекарства.


Други фактори, които сериозно могат да се отразят на бъбречното здраве са по-чести сред младите хора, активно занимаващи се със спорт, фитнес или бодибилдинг. Това са високопротеиновите диети, приемът на огромни дози витамини, анаболи и хранителни добавки като креатин, енергийни напитки. Прекомерният прием на протеини може да увреди бъбреците дори на напълно здрав, млад човек. 


Проф. Делийска дава пример със средностатистически млад човек, който в продължение на 5 години е тренирал усилено и е подпомагал процеса на трупане на мускули с прием на огромни дози витамини и други хранителни добавки. 


Тъй като бъбрекът е тих орган, който страда безмълвно, спортуващият не е разбрал, че е болен. „На петата година, когато дойде с повишен креатинин, бъбрекът му работеше само около 30%. Тогава борбата е да спасим поне тези 30%, които са останали, но и това не винаги е възможно“, проф. Делийска. 


Специалистът призовава младите хора да не превръщат фитнеса в мания, и особено тези от тях, които активно спортуват и приемат добавки, поне веднъж годишно да изследват някои лабораторни  показатели като креатинин, пикочна киселина и урина, които общо струват около 10 лева, но ще помогнат своевременно да се диагностицира евентуално бъбречно заболяване, когато ефектът от лечение ще е по-добър.


Третият, малко известен фактор, който има голямо значение за бъбречната кондиция, е възрастта. „На възрастния човек кожата му е сбръчкана, косата е бяла, мозъчната функция намалява с възрастта, няма как да очакваме, че бъбрекът е някакъв екзотичен орган, който не е подвластен на времето“, обяснява проф. д-р Боряна Делийска. След 40-тата година бъбречната функция спада с 1 единица всяка година. 


Запазването на хранителния режим при възрастните хора е последният, но не и по важност фактор, чиято значимост се подценява. По последни данни, намаляването на мускулната маса при възрастните е пряко свързано с повишена смъртност. „Хората в напреднала възраст по различни причини не приемат много храна. Но те са много изпълнителни. Ако им забраним дадена храна, какво става: Пациентът има сърдечни оплаквания и кардиологът му казва да не яде мазнини и сол. Човекът обаче има и възрастов диабет и ендокринологът му забранява да приема въглехидрати. Нефрологът вижда, че е с леко повишен креатинин и му забранява да приема белтъци. Излиза, че възрастният човек не само, че е с понижен апетит по принцип, но той не може да приема мазнини,  въглехидрати, белтъчини и изпада в малнутриция /недохранване/ и то причинено от нас - лекарите. Освен това според световните препоръки при възрастни хора основното е  да се запази храненето“, убедена е проф. д-р Делийска, която е била дългогодишен началник на Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. 

 

Според нея няма причина, дори ако възрастният човек да има доказано хронично бъбречно заболяване, да му се налагат ограничаващи диети, които по-често само биха му навредили. „Ако искаме да убием по-бързо нашия близък, създаваме му един сериозен рестриктивен диетичен режим и той много скоро няма да е между нас…“, завършва метафорично известният нефролог.