Смъртността в България през белязаната от пандемията 2020 г. е най-високата от 1945 г. досега, а по ниво на смъртност от коронавирус страната ни е на трето място в ЕС.

 

Това показва Аналитичният доклад за дейностите, свързани със здравното обслужване по време на пандемията от COVID-19 за периода 01 март 2020 г. - 31 май 2021 г., изготвен от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).


 

Той бе поръчан през май от служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров.

 

От анализа става ясно още, че хронично болните най-често са били жертва на COVID-19, a по ниво на обща смъртност страната ни е не само на едно от челните места в Европа, но и в света.

 

Данните на НСИ показват, че през 2020 г. нивото на смъртност у нас е било 18 промила и е най-високото, достигано в исторически план от 1945 г. Същевременно данните на Евростат сочат, че коефициентът за смъртност през 2019 г. в страните от Европейския съюз (ЕС) е 10,2 промила, а за България той е 15,5 промила.

 

Равнището на обща смъртност на населението в България е най-високо сред страните членки на ЕС във всяка една година за периода от 2010 г. до 2019 г.

 

Стандартизираният коефициент за смъртност от сърдечносъдови болести у нас е три пъти по-висок от средното за страните от ЕС ниво, като страната ни се нарежда на първо място сред страните от ЕС и по стандартизирания коефициент за смъртност от мозъчносъдови заболявания.

 

През 2020 г. у нас са починали общо 166 050 души, 78% от които на възраст между 60-89 години. За периода, обхванат в анализа, смъртността от COVID-19 е 123,4% на 100 000 души.

 

Относителният дял на починалите от коронавирус от общия брой заболели от COVID-19 показва, че България е на първо място по стойност на този показател в ЕС – 4,2%, което е почти два пъти повече от средното за ЕС ниво от 2,2%.

 

В доклада се посочва, че страната ни е на 21-во място по заболяемост, но 3-то по смъртност и 1-во по общ леталитет през 2020 ч. И докато заболелите от коронавирусна инфекция са сравними със средноевропейско ниво, смъртността от COVID-19 у нас е водеща дори в световен мащаб.

 

Според авторите на доклада причините за високата смъртност у нас са с комплексен характер – възрастова структура на населението, заболяемостта от сериозни хронични болести, множество социално – икономически причини, поведенчески фактори и др.

 

Най-вероятното обяснение за разминаването между нивото на заболеямост и смъртност, според авторите на доклада, е, че регистрацията на заразените и заболелите е непълна и че здравната система не се е справила добре с пандемията.

 

В тази връзка здравното министерство ще изготви цялостен план за противодействие на евентуална следваща вълна от COVID-19, който ще бъде представен другата седмица.

 

„Планът ще включва както инвестиции в системата, индикатори кога и при какви показатели какви противоепидемични мерки се въвеждат, така и насоки за работата и взаимодействието на спешната медицинска помощ, извънболнична и болничната помощ. Под внимание ще бъдат взети и заключенията от анализа на НЦОЗА. Целта ни е допуснатите грешки при управлението на кризата, коствали живота на 166 хил. души, да не се повтарят. Това е смисълът“, посочи министър д-р Стойчо Кацаров.