Българският национален конгрес по онкология на Българското онкологично научно дружество (БОНД) бе официално открит.

 

Стана ясно, че сред приоритетите на БОНД  е работата по създаването на Национален план за борба с рака в сътрудничество с Министерство на здравеопазването и организациите от Националния онкологичен алианс.


 

„Много труд положихме през изминалите месеци, за да бъде факт Националният план за борба с рака. Предстои обаче най-важната част, а именно неговото правилно имплентиране. Необходим е нов подход за ранно откриване на рака, тъй като смъртността от онкологични заболявания вече се изравни с тази от сърдечносъдовите, а очакванията са до 2035 г. ракът да бъде водеща причина за смърт в Европа“, обясни председателят на БОНД проф. Асен Дудов във връзка с представения преди дни от Европейския здравен съюз нов подход към ранното откриване на ракови заболявания.

 

Той коментира и нуждата от коректно остойностяване на медицинския труд в онкологията, като акцентира, че трябва да се промени и средата за младите медици, тъй като в момента тя е негостоприемна към тях. Не на последно място проф. Дудов обърна внимание и на проблема с палиативните грижи у нас и качеството на живот на пациентите, които не са успели да се справят с болестта.

 

В рамките на дискусионния панел д-р Иван Маджаров заяви, че мястото на Българския лекарски съюз е многопластово и българските онколози винаги могат да разчитат на тях като партньор и като фактор, който може да влияе върху законодателните инициативи.

 

Той допълни, че БЛС се опитва максимално бързо да въведе масов скрининг за рисковите групи, като той не трябва да се ограничава само до лекарските кабинети.

 

Друга сфера, в която съюзът активно работи, е дигитализацията на здравния сектор. Според д-р Маджаров дигиталната трансформация ще открие нови хоризонти, бърз и лесен достъп до информация за пациентите, като по този начин ще се подобрят диагностиката и лечението.

 

Всяко едно „умно“ инвестирано евро може да донесе възвращаемост от 3,4 евро чрез по-голяма и по-здрава работна сила, по-малката нужда за грижи при най-възрастните и повишената продуктивност на хората, които днес се отнасят към пенсионната възраст, обясни здравният икономист Аркади Шарков.

 

Той допълни, че има пряка зависимост между повишаването на безработицата и увеличаването на честотата на онкологичните заболявания. Затова в предстоящите тежки икономически времена трябва да се мисли в дългосрочен план как да се предпази населението, за да имаме една сравнително по-здрава нация в близко бъдеще.

 

„Ако според Европейската комисия до 2025 г. 90% от населението на ЕС, което отговаря на определени критерии, трябва да получи достъп до скринингови програми, то за България това е сериозно предизвикателство за финансирането на онкологичната грижа“, каза още Шарков. 

 

Той посочи, че един от бюджетно неутралните инструменти, който може да бъде използван за финансиране на здравните дейности и услуги, е целевото заделяне от акцизи. За 2022 г. се очаква постъпленията от акцизи да бъдат около 6,5 млрд. лева и при избор за целево заделяне на 10% от всички акцизи, постъпленията в здравния сектор биха могли да бъдат съответно 650 млн. лв., като тези средства биха могли да се използват ефективно за профилактика и лечение.

 

Проф. Илко Гетов потвърди необходимостта от „умни“ инвестиции в здравеопазването. Той заяви, че българските пациенти са относително добре лекувани от гледна точка на достъп до нови терапии. „В момента има 36 процедури за нови международни непатентни наименования, които чакат или са в процес на оценка на здравните технологии. Осем от тях са в сферата на солидните тумори, а две в областта на онкохематологията“, каза проф. Гетов.

 

Магистър-фармацевт Велина Григорова заяви, че българските болнични фармацевти са в тясна връзка с българските онколози и през последните години са внедрени положителни промени в организацията на дейността им. Все още обаче трябва да се работи в насока за коректното остойностяване на медицинския труд в онкологията.