Слабостите на здравната ни система си проличаха в незадоволените здравни нужди на украинските бежанци

Българското правителство да включи и бежанците и мигрантите в Националната здравна стратегия до 2030 г. гласят препоръките на Световната здравна организация на база Доклад от Съвместната мисия за оценка на нуждите на българската здравна система в контекста на кризата в Украйна. Докладът е съвместно изготвен от Министерството на здравеопазването и СЗО в много кратки срокове.

„Това не е формален доклад, който да приключи с изготвянето му. Напротив – идеята е докладът да бъде жив документ, който да предостави пътна карта за подобряването на здравните услуги не само на бежанците и мигрантите, но и на българските граждани.“ Изрази положителната положителната си оценка за документа представителят на офиса на СЗО в България доц. д-р Михаил Околийски.

С този доклад България провежда за трети път подобна оценка на системата на здравеопазване и нейните възможности да адресира здравните нужди на бежанците, изтъкна Директорът на програмата за миграция към Главната квартира на СЗО – д-р Сантино Северони. 
България реагира своевременно на бежанската вълна в резултат на военните действия в Украйна като бяха предприети изменения в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване, с които се осигури равноправен достъп до медицински грижи на търсещите закрила украински граждани. С времената закрила се даде правото на украинските бежанци да получават и лекарствени продукти, осигурявани с публични средства, припомни зам. -министърът на здравеопазването Катя Ивкова. 

Държавата заплаща за три месеца здравните вноски на бежанците с временна закрила, но има бежанци, които не са в състояние да продължат да плащат здравните вноски оттам-нататък и точно на тях трябва да се помогне. Големият проблем идва от това, че 39% от медицинските услуги в България се доплащат от пациентите, които прави понякога невъзможно получаването на здравни грижи за хора със статут на бежанци. 

Докладът препоръчва да се ускори и процесът по записване и отписване към личен лекар, осигуряването на достъпна информация за здравните услуги и цялостно изграждане на единната информационна система в здравеопазването. Отбелязва се и необходимостта от преодоляването на езиковата бариера между медици и пациенти.

90% от бежанците от Украйна в България са жени и деца, за което държавата ни беше поздравено от д-р Джералд Рокеншауб, директор по извънредните ситуации на Регионалния офис на СЗО за Европа.

„Преди украинската криза броят на мигрантите в България е 180 000 души, а в последната година през страната са преминали над 800 000 украински бежанци, от тях 146 000 са получили статут на временна защита, а около 51 000 души са останали в страната. Те са предимно жени, деца и възрастни хора, които имат нужда от регулярно предоставяне на здравни услуги. За разлика от тях, мигрантите от Сирия, Афганистан и Северна Африка, които са основно мъже от 18 до 25-годишна възраст, са в добро здраве. Всичко това представлява допълнително натоварване за българската здравна система“ представи Основните констатации в доклада д-р Канокпорн Каоджароен, водеща на Подкрепа за страните, здраве и миграция в Главната квартира на СЗО в Женева. 

„Миграцията е дългосрочен процес и здравната система трябва да се подготви за внезапни сътресения.“, обърна внимание д-р Северони.  

Като особено важни Доклодът подчертава изпълнението на профилактичните и ваксиналните програми, чието обхващане при бежанците и мигрантите остава на ниско ниво.

По-голямата част от миграните и бежанците в България са от Афганистан, Мароко и Украйна, в които системата за опазване на общественото здраве е разрушена заради военни действие, съответно е нарушен обхватът на ваксинопрофилактиката срещу заболявания като дифтерия, полиомиелит, морбили е нисък, каза д-р Радосвета Филипова – държавен експерт в дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“ на Министерството на здравеопазването и обърна внимание, че  ваксинопрофилактиката и предотвратяването на епидемии е първата ни грижа за мигрантите и бежанците. 

На влизащите в страната ни мигранти се предлага доброволно изследване за социално значими заболявания (туберкулоза, ХИВ и малария), а децата, за които няма данни относно проведени имунизации, се обхващат с ваксини, съгласно българския имунизационен календар. Тази дейност се извършва от РЗИ по места, като настанените от ДАБ се ваксинират на място от екипи. По този начин не са и опуснати случаи на дифтерия, каквито са се наблюдавали в центрове за мигранти в Австрия, Холандия, Германия и Швейцария.

3000 от 9000 са възползвалите се украински гражданин със статут на временна закрила от субсидирането, което дава държавата на работодателите за наемането на украици бежанци на работа от юни 2022 г. „Имаме ресурс да субсидираме заетост за 3 месеца при български работодател и интеграционна добавка от 365 лева, каза зам.-министър  Наталия Ефремова от Министерство на труда и социалната политика. Подпомагането на работодателите в тази връзка сега се увеличава от 3 на месеца. Системата на социално подпомагане отпуска на украински граждани еднократна помощ при влизането им в страната за посрещането на първите им нужди.“Не се констатира интерес към организираните курсове по български език, информира още тя. 

„70% от бежанците са хронично болни и за тях е проблем това, че 30% от лекарствата им не се покриват от Здравната каса. А също, че 44% от лечението в България се доплаща.“ Изтъкна д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор, ръководител направление Социално-оперативни дейности - Български Червен кръст. В края на март приключват програмите за подпомагане на бежанците с лекарства за домашно лечение и медицински изделия и на този етап остава неясно как ще продължи това подпомагане. 

Според Представителя на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн два са стратегически важните моменти в Програмата на УНИЦЕФ – редовна имунизация на децата и психологическа помощ за идващите от зони с военни конфликти.

14% от украинските бежанци са медици и имат желание да работят в България, но техните професионални права не са признати, подчерта друг пробрем представителят на Върховния комисариат за бежанците на ООН Седа Гузуджу като препоръча този човешки ресурс да се използва по-скоро и подчерта опита на Чехия, където украинските лекари работят съвместно с чешките.

Основните нужди на останалите в България над 40 000 украински бежанци са от работа, медицинска, финансова помощ, училища и детски градини, психологическа покрепа, обучение по български език, интеграция и адаптация в обществото, маркира Юлияна Колюкина от неправителствената организация „Подкрепа за Украйна“. Организацията провежда 43 езикови курса по български за всички възрасти. В момента Организацията създава и полудневни занимални за децата на бежанците, тъй като те нямат достъп до общинските детски градини. 
Едва 32% от бежанците са успели да се запишат при личен лекар, като основна причина затова се посочи малкият брой ОПЛ ни. Хора с тежка инвалидност се пренасочват към други страни, където има организирана система, която да посреща техните нужди.