Грешни регламенти в здравната система блокират работата на Експертните лекарски комисии и така затрудняват лечението с биологична терапия и проследяването на 12 000 пациенти в дерматологията и ревматологията. Това съобщи Анета Драганова от Асоциацията на пациенти с автоимунни заболявания (АПАЗ).

 

„Проблем в ревматологията е, че амбулаторна процедура №42 (Амбулаторно наблюдение/диспаризация на пациенти с възпалителни полиартропатии и спондилити) е включена в бюджета на болниците. И когато в края на всеки месец бюджетът се изчерпи, една седмица Експертните лекарски комисии не заседават. Това ограничава достъпът на пациентите до биологична терапия.


 

Друг основен проблем е централизирането в четири града на Експертните лекарски комисии, които изписват и продължават биологична терапия. Не на последно място, е явяването на пациентите на всеки 6 месеца на комисия, което за нас е необяснимо, след като има възможност това да се случва и на 12 месеца“, обясни Анета Драганова.

 

Възниква затруднение в работата на Експертните лекарски комисии в ревматологията и дерматологията, когато започне да действа новата електронна система в болниците, посочват от АПАЗ. 

 

Министерство на здравеопазването е подало задание на фирмата Информационно обслужване за работата на Експертните лекарски комисии, без предварително да се е консултирало с пациентските организации, Българско дерматологично дружество и Българско дружество по ревматология. 

 

Когато електронната система влезе в действие, Експертните лекарски комисии ще трябва да работят всеки ден от 8 сутринта до 8 вечерта, защото в електронната система е заложено прегледът на един пациент да е 20 минути, посочват от АПАЗ. 

 

В момента Експертните лекарски комисии имат административни функции и заседават само три пъти в седмицата по 2 часа, като на седмица през комисиите минават по над 100 пациенти. 

 

По новия регламент, заложен в електронната система, на Експертните лекарски комисии ще може да се явяват седмично максимум 12 човека. Това не само ще затрудни, но направо ще блокира лечението и проследяването на 12 000 пациенти на биологична терапия, категорични са от АПАЗ.

 

„За да се решат тези проблеми, ще предложим на Министерство на здравеопазването, първо, проследяването на пациентите да става в извънболнична помощ, тоест да се извади от болничната помощ амбулаторна процедура 42 за ревматологията. 

 

Второ, терапията по протокол 1C също да се изписва в извънболничната помощ от лекуващия дерматолог и ревматолог. Това значително ще съкрати административния път на пациента. 

 

Трето, Експертните лекарски комисии да контролират процеса само дигитално, без да се изисква присъствие на пациента – така за всяко досие в системата ще са нужни не повече от 5 минути и ще може да се обработят всички досиета. 

 

В противен случай няма да ни стигнат две години, за да минат на комисия всичките 12 000 пациенти, които се лекуват с биологични медикаменти“, обясни Анета Драганова.

 

Тя допълни, че когато амбулаторна процедура 42 отиде в извънболничната помощ, тя ще дава достъп до диспансеризация и на останалите пациенти с ревматологични заболявания. В момента тези пациенти са дискриминирани, тъй като диспансеризацията по №42 е само за получаващите скъпоструващи медикаменти. Промяна трябва да се регламентира в наредбата за диспансеризация към Министерство на здравеопазването.

 

АПАЗ съвместно с експертния съвет в дерматологията към МЗ ще настоява проследяването на пациентите с псориазис да се извършва в извънболничната помощ. Освен това да се разшири и пакетът от изследвания, който се заплаща от Здравната каса за диспансеризираните пациенти със псориазис

 

Така два пъти годишно тези пациенти да получават допълнително изследвания за хепатит В, хепатит С, ХИВ и квантиферонов тест за туберкулоза.