Асоциация „Активни потребители“ обобщава шокиращото съдържание на сандвичите, които се продават в близост до училищата.

 

Оказва се, че те с изключително високо съдържание на технологични добавки и заместители.


 

Като основна причина за този тъжен резултат е преобладаващото използване на преработени индустриални месни продукти, готови салати, сосове и мазила.

 

Негативната тенденция се допълва от нежеланието на производителите да влагат зеленчуци и качествени млечни продукти.

 

Стремежът на мнозинството от тях е да използват евтини преработени суровини с дълъг срок на годност и минимизирани разходи за труд.

 

В този си „химически вид“ сандвичите определено не са здравословната храна, която е нужна за правилното развитие на децата, предупреждават от Асоциация „Активни потребители“.

 

Качеството на закуските и обедите в училищата и детските градини се регулира от законодателството и официално се контролира от Българската агенция по безопасност на храните.

 

На практика с какво се хранят децата обаче зависи повече от директорите на институциите и местните власти и има много подозрения и скандали в тази насока.

 

Ако в училищата все пак има някакви правила и надзор, територията около тях е неясна зона.

 

Затова Асоциация „Активни потребители“ прави проучване на готовите пакетирани сандвичи, търгувани край учебните заведения.

 

Храните са придобити от обекти, намиращи се в рамките на 100 метра от входа или оградата на училищата.

 

В близост до обичайното училище има до 5 – 6 обекта за храни. В тях за съжаление се продават най-вече пакетирани сладкиши, чипсове, солети.

 

На второ място са приготвяните на място храни. Това са дюнери, пици, тостове, принцеси, хот-дог, спагети, банички, кифли и др. За съжаление при тези храни е трудно да се идентифицират вложените съставки, защото се търгуват без етикети с подробна информация.

 

От асоциацията изтъкват не само нездравословната храна в тези обекти като риск за здравето на децата, но и лошата хигиена и сериозните пропуски при съхранението на готовите храни. Те създават риск от предаване на инфекциозни болести.

 

Изследването включва 36 марки пакетирани сандвичи, продавани в обекти в 6 града - София, Варна, Шумен, Перник, Велико Търново и Благоевград.

 

Изводите:

 

Масово етикетите съдържат непълна или нечетлива информация. От 36 търговски марки, коректно и цялостно е описанието при 12, т.е. 33%. В много случаи производителите изписват само основните пет или шест съставки на сандвичите и спират дотам. Тази небрежност представлява нарушение на законодателството и съответните фирми подлежат на санкции.

 

Зеленчуците:

 

Зеленчуците са масово пренебрегвани от производителите на сандвичи. В 1 от 4 не съдържат зеленчуци. При останалите те присъстват очевидно повече за красота. Само в 2 марки количеството на зеленчуците надхвърля 10% от общото тегло на продукта.

 

Месото:

 

Всички сандвичи са приготвени от индустриални месни продукти – колбаси, шунка, филе, бекон. В нито един от тях не е открито месо, което родителите биха си купили от магазина, или риба. Съответно тези обработени меса съдържат множество технологични добавки, известни като Е-номера.

 

Технологични добавки (Е-номера):

 

Средно в един сандвич се откриват 20,5 броя отделни Е-номера. Всички те са разрешени за влагане в храни, но нужно ли е децата да се хранят с този химически коктейл? Рекордьор е сандвич съдържащ 35 Е-номера – пиле в сладко-кисел сос.

 

Заместителите:

 

Усреднено в продуктите има 5,3 заместители. Тази категория се използва, когато естествената суровина се заменя с индустриално получена такава. Сред най-честите заместители са различните типове нишестета, палмовото масло, млечен протеин, декстроза, яйчен прах, глутен и др. Максимално се установяват 11 броя, а минимално е 1.

 

Консервантите:

 

Откриват се и средно 2,6 консерванта в сандвичите, най-много 4, а най-малко 1. Най-често се срещат нитритните съединения, влагани в колбасите.

 

Оцветителите:

 

Средно в сандвичите има 2,2 оцветители, като вариацията е от 0 до 5.

 

Палмовата мазнина:

 

В половината от сандвичите се открива палмова мазнина. Обикновено тя се влага в имитиращ млечен продукт или е част от сосове и мазила.

 

Сгъстителите/емулгаторите:

 

Усреднено съдържанието на сгъстители/емулгатори е 4,1 съединения, минимално 0, а максимално 6. Към тази категория спадат химикалите, използвани за сгъстяване и задържане на вода.Установяват се най-вече в сосовете и мазилата. Освен за търговския вид, гелосващите агенти помагат за повишаване на рандемана, т.е. купувате си повече скъпа добавена вода. Най-често се откриват гума гуар и гума ксантан.

 

Няколко съвета към родители и производители:

 

Обръщайте внимание какви суровини ползвате, когато правите домашни сандвичи. Ако купите колбаси, салати и сосове от магазина, домашният сандвич няма да се различава от описаните в настоящето проучване.

 

Опитвайте да използвате месо вместо колбаси. Можете да приготвяте и скара със смляна от вас кайма. В охладеното или замразено месо липсват влаганите в обработените месни продукти Е-номера и заместители.

 

Слагайте повече зеленчуци в сандвичите. Това е и начин да накарате децата да ги консумират.

 

Ограничете използването на готови сосове и салати, мазила и маргарин. Те са по-скоро химия вместо храна. Замествайте с краве масло, домашна лютеница или обикновена майонеза.

 

Не забравяйте рибата. Тя е перфектен избор за сандвичи.

 

За производителите е много важен срокът на годност и това е водещ критерий при подбора на съставките. Същият ефект може да се постигне с използване на нови технологии, например пакетиране под вакуум или защитна атмосфера и др.