„Малко въпроси в медицината са проучвани с толкова голямо усърдие, остроумие и страст, както въпросът за възникването на сърдечните тонове”*

 


Шестият сърдечен тон бе обявен за българското научно постижение на XX век. Откритиването на шестия сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина, известен като „Феномена на века". Негов откривател е проф. д-р Иван Митев.
 


 

За това невероятно медицинско откритие, специално за puls.bg, разказа проф. Ваньо Митев, син на проф. Иван Митев. Проф. Ваньо Митев е ректор на Медицински университет –София, от 11 години е ръководител на катедра химия и биохимия, ръководител е и на центъра по молекулна медицина.
 


Откритието, направено от проф. д-р Иван Митев е направено в област, която преди 20-30 години се е изследвала много интензивно.

 

 

В миналото, когато не е имало възможност да се проникне директно в сърцето, да се инжектира контрастна материя и да се визуализират предсърдията, камерите и коронарните артерии, изключително много се е разчитало на информацията, която се получава от сърдечните тонове.

 

 

Сърдечните тонове винаги са били една от най-изследваните области в медицината. Те са проучвани още от времето на Хипократ и интересът към тях се дължи до голяма степен на факта, че с просто ухо човек може да чуе първи и втори сърдечен тон.

 

 

С помощта на стетоскоп може да се чуе трети сърдечен тон, в някои случаи и четвърти. Петият сърдечен тон е открит през 1951 година от френският кардиолог Карло. Този сърдечен тон не може да се чуе със стетоскоп и се регистрира единствено с помощта на фонокардиография.

 

 

Шестият сърдечен тон е единственият, който е открит по време на систолата. Той е нискочестотен и също не може да се улови по друг начин, освен чрез фонокардиограф, който регистрира сърдечните тонове. Фонокардиографът е бил широко използван десетилетия наред, но в момента е изместен от инвазивната кардиология.

 

 

През 1972 година, проф. Иван Митев забелязва наличието на особен тон, намиращ се в систолата, между първи и втори сърдечен тон. Интересното е, че ежегодно се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от милиони лекари, доценти и професори, но на никой до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон.

 

 

Проф.  Митев  депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации на 27 фюли 1972 година. Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация е много дълга и сложна, и трябва да има неоспорими доказателства за него.

 

 

Проф. Иван Митев се свързва с много известни кардиолози - американски, френски и от бившия съветски съюз.  Предоставя им своите материали и иска експертно мнение от тях. Голяма част от световноизвестните по онова време кардиолози, категорично застават зад мнението на проф. Митев, че регистрираното от него в действителност е отделен тон.

 

 

Българските експерти към Института за изобретения и рационализации, въпреки нежеланието си, дават своето одобрение в подкрепа на шестия сърдечен тон като отговарящ на критериите за откритие. Отличие за това откритие се връчва от Тодор Живков на тържествена церемония. Държавата ни издава и пощенска марка, посветена на шестият сърдечен тон. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Марката става много популярна, след като я публикува елитно западно списание по кардиология.


 mark_mitev

Пощенската марка, посветена на шестия сърдечен тон

 
Куриозно е, че с това свое откритие Митев се явява на защита на докторска степен, но тогавашния директор на института по педиатрия организира преместването на специализационния съвет от този към педиатрията, към този по вътрешни болести и избират четири рецензенти, което е прецедент. В крайна сметка провалят защитата му, без да отричат или оспорват наличието на шестия тон.

 

 

Малко по-късно проф. Митев минава през ВАК и защитава дисертацията си, но в него остава огорчението от тава, че негови колеги са се опитали да го провалят.

 

 

Шестият сърдечен тон почти не се регистрира при децата, а при възрастните се среща в 15% от случаите. При някои патологични състояния, като аортната инсуфициенция (недостатъчност на аортната клапа) или митрална стеноза, тонът се среща в повече от 50% от случаите. Проф. Иван Митев предполага наличието на два шести тона - единият е нормален, а другият - патологичен.

 

 

Ако проучванията бяха продължили и хипотезите около шести сърдечен тон се бяха доразвили, той можеше да се използва за диагностика и проследяване на възстановителния период при различни сърдечни и сърдечносъдови заболявания.

 

 

В момента точната диагноза на сърдечни пороци се поставя чрез инвазивна диагностика. При този вид диагностика, чрез катетър се прониква в сърцето, инжектира се контрастна материя с помощта на която се визуализират патологичните изменения в сърцето. При тази техника диагнозата е много точна. Навремето, когато не се е прилагал инвазивният метод, фонокардиографията е била незаменима. Въпреки, че инвазивната диагностика вече се е превърнала в рутинна практика, има своите противопоказания и ограничения. Също така, не може да се прониква често в сърцето, без това да го увреди допълнително. Ето защо този метод не е подходящ за проследяване развитието на дадено кардиологично заболяване или ефекта от лечението.

 

 

Диагностичната стойност на тоновете тепърва ще се доказва, категоричен е проф. Ваньо Митев.

 

 

В бъдеще, регистрирането на шести сърдечен тон може да бъде много полезно за проследяването на промените по време на възстановителния период при дадено лечение. Подходящ е и за масов скрининг. За да се случи това обаче, информацията, заложена в сърдечните тонове трябва да бъде разгадана. Това не е никак лека задача.

 

 

Само за произхода на първи сърдечен тон до 50-та година има над 40 теории и никоя от тях не е приета. В действителност, няма общоприета теория за възникването на нито един от сърдечните тонове. Що се отнася до произхода на шести сърдечен тон, проф. Митев предлага две хипотези, но те трябва да се разработят и доразвият. Развитието на тези хипотези не е по силите на един човек, а е необходим голям екип от специалисти, които да се занимават с това.

 

 

Тъй-като работата по тоновете е свързана с фонокардиограф, който вече не се използва в диагностиката, по проблема вече не се работи.

 

 

Използвайки съвременните технически средства и огромните възможности, които предоставят компютрите, би могло да се анализира с много по-голяма точност и да се обогати информацията, която идва от  тоновете. Това може да се използва и в насока профилактика и диагностика, както  и в посока проследяване развитието на оздравителния процес при различни заболявания.

 

 

Пред кардиолозите стои трудната задача да установят каква е истинската диагностична стойност не само на въпросния шести тон, но и на всички останали сърдечни тонове.

 

 

*Цитат, използван от проф. Митев като мото на неговата дисертация за шести сърдечен тон.