Едва 45% от хипертониците в България успяват да постигнат добър контрол на високото си кръвно налягане, което е предпоставка за редица сърдечносъдови заболявания, сред които мозъчен инсулт, миокарден инфаркт и аритмия.

 

Това е причината лекарската общност у нас да се обедини около създаването на харта за по-добър контрол на артериалната хипертония в България.


 

Здравната кауза цели да мотивира лекари, пациенти и професионални организации да извършват по-целенасочени действия за контрол на високото кръвно налягане.

 

Инициативата се организира от експертен съвет от доказани лекари в областта на хипертонията, членове на Българската лига по хипертония (БЛХ). Председател на експертния съвет и на професионалната организация е проф. Арман Постаджиян.

 

В хартата са изложени предписания за навременна диагностика и лечение. Запланувани са и инициативи, информационни и обучителни кампании за придържане към добрите и доказани терапии за лечение на хипертония.

 

България заема челни позиции по сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания като последица от недиагностицирана и недостатъчно прецизно лекувана хипертония.

 

„Статистиката показва, че около 45% от хипертониците у нас успяват да постигнат контрол, което е резултат на правилните грижи, предписания и продължително лечение от страна на нас, лекарите, както и на дисциплината и положените усилия на пациентите. По-малко от половината диагностицирани обаче системно проследяват кръвното си налягане, поради липса на двустранна комуникация, дисциплина и отговорност. Ако лечението е непостоянно и по-ниско от 50 %, тогава се повишава рискът от сърдечносъдови заболявания“, коментира проф. Арман Постаджиян.

 

Той подчертава, че контролът на кръвното налягане у дома е от съществено значение за превенция на риска от сърдечносъдови заболявания. По този начин пациентът партнира на лекуващия лекар в контрола на хипертонията, но е важно измерването да се извършва правилно с подходящ апарат и изисквания към заобикалящата среда, психическо състояние и много други фактори.

 

Според данни, цитирани от проф. д-р Йото Йотов, в резултат от неспазване на терапията, рискът от инсулт е 22 %, а липсата на постоянство води до 41 % загуба на артериалния контрол.

 

Съществен фактор за неефективна терапия при пациентите е увеличаването на броя на таблетките в терапевтичния режим. Статистиката показва, че при наличието на една доза редовният прием е 55,3 %, докато при две хапчета спада на 40,4 %, а при 3 дози намалява на 32,6 %. 

 

Информираността за контрол на артериалното налягане трябва да започне още в ранна възраст, за да се предотвратят бъдещи усложнения, още повече към момента все повече от децата в България страдат от затлъстяване и наднормено тегло.

 

Също така, изключително важно е и запознаването със съвременни практики на младите лекари. Терапията на хипертониците трябва да се проследява по-често, за да се избегне неефективност при някои пациенти. 

 

Проф. д-р Иван Груев подчерта, че лечението с медикаменти с фиксирани дозови комбинации намалява затруднението на пациента и понижават риска от непридържане към терапията.

 

Правилното лечение зависи и от фактори като повишен неврогенен отговор, диетичен режим, стрес, солева чувствителност, съдова структура и склонност към ремоделиране на съдовете и промяна на артериалната скованост, инсулиновата резистентност.