Все повече българи усещат тревожност, напрежение, объркване и страх, свързани както с вероятността от инфектиране с новия коронавирус COVID-19, така и с очакването на бъдещи финансови затруднения. Това сочат актуалните данни на онлайн базирано изследване на Институт за психично здраве и развитие – България, проведено след въвеждането на извънредно положение, вследствие от развилата се пандемичена здравна обстановка.


Анализът на данните категорично показва тенденция на покачване на тревожността и страха от COVID-19 у нас. Въпреки отбелязаните преживявания на страх и тревожност обаче, анкетираните не се страхуват от смъртен изход след инфектиране. Отчитат се и прояви на съпричастост и облекчение от въведените мерки.


Подавляващо мнозинство от анкетираните декларират, че могат да разчитат на приятели, доверени хора, специалисти-лекари и психотерапевти, ако попаднат в групата на инфектираните. Като най-надеждни източници на информация анкетираните определят здравните и държавни институции, както и общопрактикуващите лекари, а най-ненадежни – социалните мрежи и съседите.



Анкетата показва, че дори в пандемична обстановка, хората проявяват страх повече към болести като рак, ХИВ/СПИН, инфаркт/инсулт. Приемат коронавируса като толкова плашещ, колкото проявите на депресия и два пъти по-малко плашещ от психичните болести.


Очертаха се и темите, около които съществува недостиг на информация – разпознаване и прогноза на коронавируса и как ситуацията с пандемията би се отразила на психичното и социално функциониране на хората.


Резултатите от анкетата сочат, че 72% от изследваните заявяват, че са били добре информирани за понятието и характера на явлението „пандемия“ още преди актуалното ѝ развитие. Половината от хората свидетелстват за леко до силно напрежение, когато четат или се запознават със здравна и/или демографска информация относно характеристиките и влиянието на пандемията.


Средното предвиждане на участниците в анкетата е, че 45% от населението на България ще бъде инфектирано от вируса. 90% от хората споделят, че са много добре запознати с предпазните мерки, които се взимат по време на вирусната пандемия. По-малко от 2% споделят, че са слабо запознати. 76% от изследваните споделят, че не се оценяват като застрашени или в рискова група от заразяване с коронавирус. Близо 12% виждат себе си като много силно застрашени.


Като най-вероятни места за заразяване се оценяват общественият транспорт и обществените места за забавление (73%). Най-слабо вероятно за заразяване е излизането навън – безопасни са разходките в парка, по улиците, срещите на открито. Тоест всички места, които не са на закрито, са безопасни.


Виждайки човек с маска, повече от половината изследвани вярват, че маската предпазва самия човек. Около 20% изпитват облекчение при вида на човек с маска. Над 90% от хората са готови да носят маска, дори и ако бъдат силно социално изолирани от другите.


Хората, които вярват, че разпространението на вируса е „задкулисна игра“ или конспирация, в процентно отношение, са също толкова, колкото тези, които отричат това. И не на последно място 94% от хората са готови да останат вкъщи под карантина, макар това да е съпроводено от известни затруднения за тях.


„Данните от анкетата показват, че хората в България ще преживеят загуби от различен порядък. Освен икономическите, не трябва да бъдат подценявани и преживяванията, свързани с това, че животът вече не е такъв, какъвто го познаваме. Всяка една криза мобилизира потенциала на хората и е предпоставка за израстване, активира съпричастност и обединение. В такава ситуация човек не бива да остава сам“, е заключението на изследователите.