В около 90% от случаите ракът на щитовидната жлеза е с добра прогноза и може да се лекува успешно, ако е открит навреме. При папиларния карцином, който е най-разпространената му форма, смъртността е под 1%. В някои случаи пациентът може да остане под активно наблюдение, ако туморът не нараства и не метастазира в лимфните възли. Това обявиха специалисти по време на научен интердисциплинарен симпозиум на тема: „Тиреоиден карцином – новости в диагнозата, лечението и проследяването“. Той бе организиран от  Българското Сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея и Клиничният Център по Ендокринология и Геронтология към Медицинския университет в София. 

 

Данни на Националния раков регистър показват, че заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза у нас е 1% от популацията, толкова се приема, че е и навсякъде по света. 


 

Ракът на щитовидната жлеза е най-често срещаният ендокринен карцином. Той засяга по-често жените, както при всички заболявания на щитовидната жлеза, стана ясно от думите на проф. Русанка Ковачева, началник на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания към УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”.  Тя бе категорична, че всяка жена, която е с отстранена щитовидна жлеза заради карцином, може да забременее, износи и роди здраво дете. Като в този случаи функцията на жлезата се замества със специални таблетки. 

 

„Съществуват четири вида карциноми на щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – около 80-85% от всички случаи. По-рядък е фоликуларния – 10 - 15%, следван от  медуларния 3-5%, а най-рядък е недиференцираният карцином – около 1%, но той е и най-опасен. Заболяването започва и протича безсимптомно. Само когато е много напреднало, се установява твърд възел в щитовидната жлеза, увеличаване на лимфните възли в областта на шията, промяна в гласа, задух и затруднено преглъщане”, каза д-р Александър Шинков от УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”.

 

„Медицинската наука вече познава не само оперативни, но и неоперативни методи за лечение на щитовидната жлеза, включително  и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, различни методи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук. Съществува и криоаблация – терапия със замразяване, но тя все още не е намерила приложение при щитовидната жлеза”, коментира от своя страна проф.Здравко Каменов, началник Клиника по ендокринология, Александровска болница. Той поясни, че когато състоянието на пациента не позволява операция или той не желае не да бъде опериран, лекарите може да използват неинвазивни подходи.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Когато човек не приема достатъчно йод, щитовидната жлеза страда и от йоден дефицит. Затова  консумацията на йодирана сол е много важна. В България солта задължително се йодира. Благодарение на този факт гушавостта е преодоляна. Това показват данни от няколко проучвания, цитирани от проф. Боян Лозанов, началник Клиника по ендокринология в болница „Аджибадем – Токуда”. „От гледна точна на карцинома на щитовидната жлеза, йодният дефицит е сериозен рисков фактор, подчерта ендокринологът и посочи, че той довежда и до сериозни нарушения в развитието на мозъка, психиката и физическото развитие, особено когато настъпи по време на бременността. Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, но започва да функционира в третия месец. Тя обаче е все още твърде слаба и не може да му осигури необходимото количество йод, бебето разчита на йода, получаван от майката чрез кръвта. Ако бременната е в дефицит, бебето не може да компенсира само, мозъкът не се развива, настъпва кретинизъм“, поясни той.