Системата на психиатрично обслужване в България продължава да бъде неефективна поради липсата на финансиране, добра координираност и непрекъснатост на грижите. Това са основните изводи от одита на Сметната палата на системата на психиатричното обслужване за периода от 2017 до 2019 г.

 

Пожизнените заболявания от чести психични разстройства в България са 14,5%, сочат данни от национално проучване от 2017 г. Психичните разстройства са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя „години живот в боледуване или инвалидност“ в Европейския регион (19%).


 

Според проучвания на Световната здравна организация около 25-30% от първоначалните контакти със здравната мрежа са предизвикани от някакво психично страдание. Проблемите на психичното здраве са сериозен рисков фактор за заболеваемост и смъртност от други заболявания. Доказано е, че наличието на депресия съществено се отразява на процента на оцеляване на хората със сърдечносъдови и онкологични заболявания.

 

При одита на Сметната палата е установено, че предлаганите у нас здравно-психиатрични услуги се ограничават до стационарно лечение.

 

Всички дейности, свързани с проследяване, поддържащо лечение, рехабилитация и ресоциализация, са извън компетенциите на психиатричните болници и те не получават финансиране за това. Поради това в държавните психиатрични болници в страната има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, тъй като няма къде да бъдат настанени и на практика живеят там.

 

Така болниците са принудени да поемат ролята на домове за хора с психични разстройства, се посочва в одита на Сметната палата - практика, която съществува от десетилетия. Няма възможности за рехабилитация на хоспитализирани психично болни пациенти. Неприемливо лоши, пренаселени и нехигиенични са всички съоръженията за тях – стаи, кабинети и т. н.

 

От одита на Сметната палата става ясно, че липсва координация между обществените здравни услуги и останалите здравни и социални дейности, регламентирани в различните документи.

 

Не съществува и приемственост на грижите след като болните бъдат изписани, липсва и връзка между отделните професионалисти, имащи отношение към страдащите от тежки психични разстройства.

 

Все още не съществува и добро взаимодействие със социалните служби в страната при настаняване на психично болни пациенти за последваща грижа и провеждане на ефективна психо-социална рехабилитация.

 

Финансирането на държавните психиатрични болници се осъществява чрез бюджет, определен на исторически принцип, който не е пряко обвързан с обема на осъществяваната дейност.  Така въпреки че размерът на публичните средства, планирани за психично здраве, нараства от 53 380 хил. лв. за 2017 г. на 65 932 хил. лв. през 2019 г., системата на психиатрично обслужване все така страда от липса на средствата, нужни за да функционира ефективно.

 

Това води, освен до неприемливи условия за пациентите, и до други сериозни последици -  липса на достатъчно персонал и неравномерното му разпределение, както и липса на инвестиции в обучение, лош морал и отношение към пациентите.

 

Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности.

 

Данните от анализите на РЗИ показват, че през 2017 г. 19 области са осигурени с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2018 г. 18 области имат по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2019 г. 21 админинстративни области са с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население.

 

Подобно е положението и с детските психиатри. През 2017 г. в 22 области няма детски психиатър, през 2018 г. – 23 области нямат детски психиатър, през 2019 г. – 20 области нямат специалист по детска психиатрия.

 

Същевременно лечебните заведения за болнична помощ са в невъзможност да поддържат минималните изисквания на Медицинския стандарт „Психиатрия“ по отношение на персонала.

 

Друг сериозен проблем е липсата на единна информационна система в здравеопазването, ред за проследяване на всеки един пациент и програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства и др.

 

Все още не е разработена система за оценка на ефективността на психиатричната помощ, както и за превенция на психичното здраве. Липсват и услуги в домашна среда, отговарящи на потребностите на възрастните хора и хората с увреждания.

 

Сериозен проблем у нас са и нагласите на обществото към психично болните – те  продължават да бъдат стигматизиращи и дискриминационни. Напускайки лечебното заведение, психично-болните попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подпомага, включително и най-близките им хора.

 

От Сметната палата посочват, че са изготвили 13 препоръки за министъра на здравеопазването и 2 препоръки на министъра на труда и социалната политика за подобряване на психиатричните грижи в страната.