75,3% от младите хора на възраст между 18 и 34 години у нас смятат, че психично болните трябва да бъдат изолирани от обществото в специализирани болнични заведения. Това сочат данните от националното представително проучване по проект „Ние ви разбираме и подкрепяме”.
 
Жените по-често възприемат хората с психични проблеми със състрадание, но при тях преобладава страхът към тях и за това основната част от тях (65,1%) смятат, че тези хора са опасни и могат да им навредят, показват още данните.
 
Оказва се също и, че хората с по-нисък образователен ценз са много по-резервирани към хората с подобен тип проблеми, а с увеличаване на образованието, ги взприемат по-толерантно и с по-голямо разбиране към проблемите им.
 
Изводите от проучването показват, че хората проявяват повече разбиране към психично болните главно, ако са общували с такъв човек или имат такъв проблем сред приятелската си или семейната си среда.
 
Над 56% от анкетираните, които имат психично болен човек в семейството си, споделят, че най-голямата трудност, с която се сблъскват е достъпът до лечение. Други над 50% са споделили, че един от най-големите проблеми е отношението на обществото и дискриминацията спрямо психично болните.
 
Като цяло, 9 от 10 българи смятат, че има остра необходимост от подобряване на живота на психично болните у нас. Една четвърт от участниците в проучването обаче смятат, че психично болните хора трябва да бъдат изолирани в специализирани институции или болници.  13% са тези, които ги възприемат като опасни и се страхуват от тях
 
„Неинформираността за психичните болести е основна причина за стигмата срещу тях. Информацията овластява!”, заяви Вяра Ганчева от Института за изследване на обществата и знанието към БАН.

Как се чувстват психично болните?

Данните от проведено анкетно проучване сред хора с психични разстройства показват, че близо 70% от анкетираните не работят в момента, а 56% са ставали жертва на дискриминационно отношение и предрасъдъци от страна на работодателя си, свързани с психичното им заболяване.
 
Над 70 на сто от участниците са категорични, че биха могли да се реализират професионално въпреки проблема си. Специалистите обаче подчертават, че в повечето случаи пречката пред това е именно стигмата и неприемането на психично болните от страна на обществото и институциите.
NEWS_MORE_BOX
 
 
На въпроса „Какво искате да се промени във вашия живот” повечето хора отговарят, че искат да бъдат приети от обществото, да имат повече приятели и да могат да говорят свободно за проблемите си пред други хора.
 
„Психично болните в България са в силно угнетена и неглижирана позиция в сравнение с другите, независимо болни или здрави граждани. Дискриминационното и отхвърлящо отношение на обществото като цяло към тези хора води от една страна до развиване на механизми на психологическа защита и опит за адаптация към враждебната среда, което проличава от скритите противоречия в дадените отговори, а от друга показва дълбоката травма от тази неравностойна позиция в обществото, която тяхното заболяване им налага”, заяви доц. Христо Хинков, директор на Националния център за обществено здраве и анализи.
 
Той подчерта и, че психиатрите у нас са едни от основните източници на стигма спрямо психично болните хора и бе категоричен, че върху този проблем трябва да се работи сериозно.
 
„Автостигмата и стигмата от страна на обществото е много тежка и това не е нещо, което можем да разрешим на повърхностно ниво. Когато стане въпрос за това, че даден възрастен или дете с психично заболяване има нужда от помощ, няма съпротива и всички са наясно с нуждата от помощ. Ти обаче трябва да си приятел на този човек, трябва да му бъдеш шеф, да можеш да отидеш с него на кино. Човекът с психично заболяване очаква това, което очакват всички хора – да има приятели, да се разбира със семейството си и да е приет от обществото”, заяви пред Puls.bg Албена Дробачка, председател на „Сдружение за прогресивна и отворена комуникация”.
 
Специалистите са категорични, че у нас са необходими промени в посока по-широко дискутиране и информиране за проблемите, живота и нуждите на хората с психични разстройства, тъй като отхвърлянето и дискриминацията водят до прикриване на проблемите, което от своя страна може да доведе дори до отказ от лечение.