В България дългосрочната психиатрична грижа е разделена между здравната и социалната система. Първата предоставя медицинска диагноза и медикаментозно лечение, във втората липсва клиничен опит за разбиране на проблемното поведение. Това е един от основните изводи в Националната карта за дългосрочните нужди от здравни услуги със срок на действие до 2030 г. според Националната пациентска организация.

 

След децентрализацията на извънболничната помощ, голяма част от амбулаторните функции на диспансерите са поети от частни психиатрични кабинети. 


 

През последните 10 години функцията на центровете за психично здраве (ЦПЗ) не се изпълнява. В тях предимно се разкриват нови легла и се предлага стационарна грижа. 

 

Страната ни разполага с достатъчен болничен капацитет на национално ниво, но разпределението на леглата е непропорционално, сочи друга обезпокоителна тенденция.

 

Най-много са леглата в 12-те психиатрични болници (ДПБ) – 2122, следвани от ЦПЗ – 1022, клиниките и психиатричните отделения в многопрофилните болници – 793. Териториалното разпределение на психиатричните стационари е крайно неравномерно, като в няколко области – Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен, Ямбол, има само по едно психиатрично отделение към МБАЛ.

 

Затова според Националната карта за дългосрочните нужди от здравни услуги е необходимо преструктуриране на легловия фонд и преминаване от институционалния тип лечебни заведения към интегрирана в общата лечебна мрежа психиатрична грижа, при която болните с психични заболявания получават комплексно лечение и грижи близо до дома и в общността.

 

В областните болници за активно лечение и структурите от системата за социални грижи ще бъдат интегрирани психиатрични такива за лечение на соматични заболявания.

 

Повече внимание ще се обърне на децата и юношите с психични заболявания, зависимости, хранителни разстройства. Предстои разкриване на отделения по детско-юношеска психиатрия в три университетски клиники в Плевен, Стара Загора, Пловдив както и на Отделение по детска психиатрия към Националната детска болница, а така също и клиника по хранителни разстройства.

 

Ще бъде създадена и специализирана клиника по съдебна психиатрия, независима от пенитенциарната система.

 

Предвижда се и осигуряване на възможност за комплексни медицински грижи за болни с психични заболявания в областните градове, в които няма разкрит център за психично здраве (ЦПЗ).

Няколко са предвидените промени в локацията на психиатрични лечебни заведения.

 

ДПБ „Нови Искър“ ще бъде пребазирана на територията на София, стационарът на ЦПЗ – Пловдив ще бъде прехвърлен на територията на УМБАЛ "Св. Георги", а центърът ще бъзе преобразуван в изцяло амбулаторна служба, отделението в с. Хърсово ще бъде прехвърлено в ЦПЗ – Благоевград.

 

Предвидени са ремонти и закупуване на ново обзавеждане и апаратура в психиатричните лечебни заведения – специализирани болници, ЦПЗ и болнични отделения към областните болници.