Демонополизация на Националната здравна каса (НЗОК), създаване на частни здравни фондове, както и допълнителен гаранционен фонд, по-голяма свобода за пациента и запазване на здравната вноска от 8% са основните акценти в представения нов модел за здравноосигуряване от министър Кирил Ананиев. Днес пред експерти в НДК той разкри подробностите около разработваната няколко месеца реформа, след като през есента на 2018 г. предложенията му бяха върнати за преразглеждане.


Кирил Ананиев многократно подчерта, че твърдо застава зад солидарния модел на здравеопазване, който да даде право на избор на пациента кой да управлява здравните си вноски, къде да се лекува при най-добрите условия и задължително да има пълна информираност за обхвата и цената на медицинските и дентални услуги и лекарства. Заедно с това реформата трябва да осигури контрол върху качеството на услугите, достъпност и да е финансово устойчива.


Очакваните основни участници в модела Ананиев са здравните фондове, Касата, частните фондове, които трябва да отговарят на всички изисквания за платежоспособност и финансова устойчивост, Министерство на здравеопазването, съсловни и пациентски организации и др. Акцент в модела е, че цените на дейностите в основния пакет ще подлежат на договаряне между фондовете и изпълнителите на медицинска и дентална помощ. Отстъпките за лекарства и медицински изделия ще се договарят от фондовете. За някои дейности Министерство на здравеопазването ще може да определя пределни цени, съгласувано със съсловните организации.



Лечебните заведения ще формират цени за дейностите извън основния пакет, като същите ще се покриват от доброволното здравно осигуряване или чрез плащания в брой от пациентите. Фондовете ще се конкурират за вида и обхвата на тези дейности и пациентите ще могат да избират фондове на базата на сключените от тях договори с изпълнители на услуги. 


Здравното министерство ще трябва да изгради и поддържа Националната здравна информационна система, която ще определя общите правила за отчетност в системата. Ако моделът получи нужното одобрение, ще трябва да бъде създаден и Гаранционен фонд съгласно Кодекс за застраховането. Неговата цел е да се преодолее изпадане в несъстоятелност на фондове, а в тези случаи да се гарантират плащанията за тримесечен период от време.


Но именно идеята за Гаранционния фонд и запазването на здравната вноска от 8% предизвикаха и първата вълна от критики след презентацията на министър Ананиев. Според Мими Виткова от Асоциацията на частните застрахователни фондове най-големият проблем е, че ще бъде въведена осреднена вноска, което ще намали парите в здравеопазването: „Вноската се запазва 8% и трябва отсега да е ясно, че тези 8% в системата ще влязат по-малко пари, отколкото в момента, тъй като от тях трябва да се заделят пари за национален гаранционен фонд. От тях всяка една от компаниите трябва да задели технически резерви, за да може да покрива непредвидени разходи. На практика няма 8% от реалния доход на всеки от нас да отидат там, където той е избрал. Ще има една усреднена вноска, която ще се прави от Националната агенция по приходите. Ще има такава усреднена вноска за всички нас“, заяви Виткова през БНР.


Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров също изрази тревога, че с предложенията на пациента се дава правото да избира частен фонд, но той няма да може да избира кой да го лекува, защото това право остава за фондовете. Според Маджаров трябва да има рамкови цени на дейностите в основния здравен пакет, в противен случай може да се наложи той да бъде оптимизиран: „Задължително според нас трябва да има гарантирани цени, които са рамкови за основния пакет, които да гарантират на изпълнителите на медицински помощи, че няма да се падне под тези цени. Не можем да си позволим в България да оставим в индивидуалност отделните лекари, отделните лечебни заведения да преговарят с мощни структури, каквито са застрахователите“, допълни д-р Маджаров.

 

Още по темата може да проследите във видео материала.