Служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев прие поста от проф. Асена Сербезова. Той подчерта, че задача пред екипа му ще бъде и подготовката на здравната система за посрещане на евентуална по-тежка Covid-ситуация.

 

Д-р Меджидиев и проф. Сербезова обсъдиха водещите приоритети и проекти, които са ключови за сектор „Здравеопазване“. 


 

„Поех огромната отговорност да приема поста служебен министър на здравеопазването, макар и с ограничен във времето хоризонт. Гарантирам, че ще продължа добрите инициативи, които са започнати от екипа на проф. Сербезова. 

 

Ще поставя реалистични цели, с реализацията на които да се случат полезни промени както за съсловието, така и за пациентите“, заяви служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. 

 

От своя страна проф. Асена Сербезова връчи на д-р Меджидиев отчета за свършеното от екипа ѝ през изминалите 7 месеца, както и списък със стартираните проекти. 

 

Тя подчерта, че ключово за българските граждани е продължаването на дигитализацията в сектор „Здравеопазване“. Предаването на властта се случи на фона на това, че направлението за хоспитализация се издава електронно от 1 август. 

 

На изпълнителите на медицинска помощ е осигурена възможност да издават електронни направления за хоспитализация в тестова среда, а след това и реално – преди официалния старт на процеса. 

 

Към 28 юли издадените електронни направления за хоспитализация са над 44 хил. Сред лечебните заведения, осъществили реални хоспитализации чрез електронни направления, са не само големи университетски болници и областни болници, а и такива в по-малки населени места като Айтос, Чирпан, Казанлък, Мездра, Ботевград, Етрополе, Дулово и др.

 

От Министерството на здравеопазването смятат, че въвеждането на електронната хоспитализация ще улесни както пациентите, които вече няма да бъдат преносители на хартиени документи, така и самите лечебни заведения, където регистрацията на пациент ще отнема секунди вместо досегашните средни 15 минути на пациент. Дигитален става целият процес от постъпването на пациента в лечебното заведение през диагностиката и лечението му до издаването на епикризата, като всички медицински документи ще бъдат част от съответното пациентско досие. 

 

Чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС) в реално време ще може да се удостовери в кои болнични структури, колко пациенти, с какви диагнози и кога са постъпили, как са лекувани. 

 

НЗИС ще дава информация в реално време и за наличните свободни и заети легла не само на ниво лечебно заведение, но и на ниво клиника/ отделение.

 

До края на годината предстои още надграждане на пациентското досие с въвеждане на всички медицински документи от началото на текущата година; въвеждане на е-пациентски лист или достъп до досието на медицинските специалисти; обхващане на денталната помощ от страна на НЗИС; както и въвеждането на електронните протоколи за скъпоструващи лекарства.

 

Към 28 юли са издадени близо 19 млн. електронни направления за преглед, близо 8 млн. електронни рецепти, около 2 млн. електронни направления за лабораторни изследвания и близо 1,4 млн. направления за консултация.