Проф. д-р Иво Петров дм. е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София. Има 4 специалности - „Вътрешни болести”, „Кардиология”, „Инвазивна кардиология” и „Ангиология”. Проф. Петров е завършил и „Здравен мениджмънт” в МУ-София. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. През периода 1999-2000 г. е стипендиант по Инвазивна кардиология и радиология в същата болница. Между 1992 и 2006 г. е в УМБАЛ „Св. Екатерина”, където преминава през позициите доброволен сътрудник, асистент, старши и главен асистент в клиниката по Кардиология.


През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологична клиника на МБАЛ „Токуда Болница София”. През 2010 г. придобива звание „Доцент”. През 2012 г. основава високотехнологичната Сити Клиник, където оглавява не само екипа по Кардиология и ангиология, но е и Медицински директор. Доц. д-р Иво Петров е бивш председател на Дружеството на кардиолозите в България и съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Многократно е бил Национален консултант по Кардиология и Инвазивна кардиология.


За състоянието на здравната система в България, какъв е подходящият модел за реформиране на системата, какви мерки биха повишили конкурентоспособността на болниците, има ли необходимост от рейтинг на лечебните заведения и какви биха били ползите от него. Investor.bg разговаря с проф. д-р Иво Петров, медицински директор Сити Клиник.



 - Проф. Петров, кои са най-неотложните проблеми на здравеопазването у нас?


- Един от големите проблеми на българското здравеопазване е преекспонирането на индикациите. Това, което би могло да се изясни на извънболнично ниво, сега често се налага да се изяснява в болницата. Често пациентът трябва да бъде хоспитализиран, за да разберем, че е здрав, което една рационална здравна система и рационален здравноосигурителен фонд не би трябвало да го позволява. Защото този здравен фонд плаща пари за това да разберем, че един потенциален пациент, всъщност, не е пациент, а е здрав човек.


Трябва да се избяга от преекспонирането на индикациите както за диагностика, така и за лечение, защото ако се стигне до истински контрол, такъв тип поведение дори е правно наказуемо. Никой няма право дори от правна гледна точка, за морала е ясно, да набеждава, че един здрав човек е болен, за да прилага едно мнимо лечение. Това трябва да бъде със сигурност наказуемо и в добрите и модерните здравни системи много отдавна това се наказва и за такова поведение се отнемат лицензи и се влиза в затвора. Затова е хубаво да се следи при колко преминали пациенти е съвпаднала изходната с финалната диагноза.


Не може например сто пациента, които се приемат с нестабилна стенокардия, което е потенциално драматично състояние в кардиологията, да се оказва на изхода, че 70% от тях са здрави. Явно в такъв тип болнично заведение куцат някои неща – може професионалното ниво да е ниско, причината може и да е в ръководството, защото то може да е дало задача на лекарите да има такива пациенти. Проблем в България е не, че парите следват пациента, а пациентите, и по-скоро диагнозите, следват парите. В България се отчитат такива диагнози, за които има пари, което е катастрофално и смачква всякаква обективност на статистиките.


И докато не се стигне до наказание на преекспонирането на дейностите, няма да се поправи системата и няма как средствата, които изтичат за неиндицирана дейност, да бъдат използвани за индицирана дейност и за високи технологии. 

 

 - Съществува ли в страната проблем с качеството и с достъпа до здравна помощ?


- Винаги съм казвал, че в България медицината върви много добре, но здравеопазването не толкова добре. От медицинска гледна точка има развитие на все по-добри методики и все по-големи новости, но, за съжаление, здравеопазването е така структурирано и недобре организирано, че малка част от хората имат достъп до тази висока медицина. Неслучайно и пародаксално имаме много болници, а в същото време много българи ходят да се лекуват в чужбина, което ни показва, че нещата не са направени така, че българите да могат да ползват тези иновативни методики, които хващат вниманието на пациента.


За съжаление, понякога и аз насочвам пациенти за лечение в чуужбина, защото знам, че в България има методики, които не са приложими. А това, разбира се, е проблем на здравната система и на изразходване на средства. Ако парите се изразходваха рационално, трябваше да стигат както за базовото ниво, така и за високото. И ако някоя иновация се прилага спорадично и не е добре реимбурсирана, е повече от ясно, че тя ще бъде много малко приложима и малко пациенти ще имат достъп до нея. Това прави иновацията неразвита от здравна гледна точка, защото пациентите нямат достъп до нея.


Такъв е примерът с интервенционалното лечение на мозъчен инсулт, което от две години вече е златен стандарт, а по този начин се лекуват едва един процент от инсултите в България. За да бъде коригирано това, имаме нужда от решаване на проблемите в здравеопазването на всички нива – логистика, разпознаване, обучение на потенциалните пациенти и на всички звена за това какво трябва да се случва с такъв пациент. А той трябва максимално бързо да бъде обхванат от здравната система, за да получи тази авангардна и модерна медицинска помощ, която сега е залегнала в клиничните ръководства.

 

Сегашният модел на здравеопазване е нерационален и ни кара много често да не можем да изпълняваме клиничните ръководства, които сме длъжни да прилагаме.

 

 - Кои са ключовите критерии за конкурентоспособност на една болница?


- На първо място е поддържането на професионалното ниво на работещите в лечебното заведение, защото в последните години малко се отдръпнахме от това. А не е маловажно лекарите на какви курсове са ходили, какви конгреси са посетили, какви лекции са чели, има ли ли са участия в клинични проучвания...


В медицината, ако не подобряваш знанията и възможностите си, изоставаш. Това се отнася и за болниците – тези които не се развиват, остават назад в класациите, защото не са актуални. Важно е и спазването на най-високи стандарти в лечението и правилата за добра медицинска практика, както и наличието на модерни технологии, на авангардни методики.

 

 - Точно преди половин година екипът на здравното министерство предложи два варианта за нов здравноосигурителен модел в България. Може ли влизането на застрахователите в здравното осигуряване да реши проблемите на системата?


- Смятам, че трябва да бъде въведена национална хибридна система, която трябва да е социална по подобие на системите във Франция и в Япония. Трябва да имаме основен стълб на финансиране от държавата - във Франция това е 70%, и да има съучастие на всеки гражданин в рамките на 20-30% към финансирането на здравната услуга. Така всеки ще има ангажимент да плаща в такъв процент за здравната услуга, която получава. Това съфинансиране може да бъде организирано чрез допълнително здравно осигуряване.


Друг вариант е тези, които не искат допълнително здравно осигуряване, да си плащат кеш. По-социалният вариант е приложимият във Франция, но всички работещи са задължени да правят допълнителни здравни осигуровки, като допълнителната вноска се дели между работодателя и потенциалния пациент. По този начин малкият процент финансиране ще контролира изразходването на големия процент. Или ако здравният фонд, който прави допълнителното осигуряване, не смята, че един пациент е показан за дадена конкретна процедура, няма да се затвори кръгът (става дума за плановите процедури) - трябва да има комплексно решение и на трите страни, че такава процедура трябва да бъда направена.

 

 - Какви мерки биха ориентирали по-добре пациентите за предлаганите здравни услуги и тяхното качество?


- За пациентите не е маловажно да знаят къде да отидат за лечение и къде да насочат своите близки. В момента практиката у нас, е, че пациентите правят „хоризонтални“ движения, докато най-накрая стигнат до правилното здравно заведение. Вместо пациентите да се лутат между една, втора, трета болница и накрая да прочетат някъде къде може да им се помогне за проблема или пък някой под сурдинка да подскаже къде да отиде, трябва да избягаме от тези практики и да имаме на светло данни за това кои пациенти къде биха намерили квалифицирана и модерна, актуална здравна помощ.


Тъй като „хоризонталните“ движения, освен че не вършат работа, водят и до риск за пациента, до преекспониране на индикациите и до преразход на здравната система.

 

 - Губи ли българското общество доверие в болничната помощ?


- Българинът е до голяма степен добре обслужен от здравната система. Има много какво да се подобрява в позитивна посока и въпреки всичко здравната услуга е много достъпна в България и то в сравнение с държави, които отделят много повече средства за здравеопазване – Канада, Великобритания, са пример за нас като общества. При тях обаче има дълга чакаща листа за редица процедури, докато в България не е така. Здравната услуга е много достъпна, но, за съжаление, доверието е скъсано някъде в предоставянето на качеството.


За да се възстанови доверието, трябва да имаме такава акредитация, която да доведе до предвидимост на предоставената здравна услуга. Така пациентите да са сигурни, че като отидат в дадено лечебно заведение, ще получат конкретно ниво на здравна услуга, от която да бъдат доволни.

 

- Наблюдавате ли разделение във възприятието на българите за частни и държавни лечебни заведения?

 

- Може би да. За това разделение обаче са виновни ред отговорни фактори - всички опити за селективно финансиране на някои дейности, също и нагнетяването на напрежение между държавни и частни болници от поставени на високо ниво функционери на здравеопазването. Във всички случаи няма как да има различия, когато се спазват високите медицински стандарти и критерии.

 

 - Българската болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group ще представят независимо проучване "Най-добрите болници в България", което класира най-добре представящите се болници в България. В световната практика са популярни подобни рейтинги. Защо е важно и в България да има такава класация? Като модератор на предстоящото събитие на 25 март каква е позицията Ви?


- Добрите здравни системи се базират на данни и изводи от тях, като така се оценява задоволството на потребителите на здравна помощ. Според мен трябва да има класация и отстрана на лекарите, както има инициатива колеги да гласуват за колеги, така и болниците да гласуват за болници, защото не е важно само как се чувстват пациентите, а и какво е нивото на наука, на колаборация, на технологиите според хората, които се занимават с медицина и здравеопазване. Такъв рейтинг е абсолютно задължителен в много болнични системи, той присъства в САЩ, Западна Европа, тоест добрите здравни системи имат рейтинг на болниците.


Той дава информация както на пациентите, така и на лекарите. Например за мен не е маловажно къде бих изпратил пациент за лечение за терапевтична област, за която не съм компетентен. Така че бих искал да знам къде са най-добрите ортопеди, най-добрите неврохирурзи, къде е спецификата в работата, защото може да има неврохирургии, които са много добри за гръбначна хирургия или други за епилепсия или за аневризми, тоест в коя неврохирургия имаме интервенционално лечение.


Разбира се, най-важното е да има обективна класация и да няма значение формата на собственост на болницата, нито мениджмънт, нито на националност. Защото знаем, че медицинският туризъм е държавна политика в много страни по света – Турция, Тайланд, Сингапур, Индия, ОАЕ. Дори има страни с министерство на здравния туризъм, тоест това е държавна политика. Но без обективна класация, такава политика би била абсолютно нереализуема. Според мен класиране на болниците в България трябва да има задължително.

 

 - Ще съдейства ли класацията да се подобри достъпът до качествено лечение, тъй като посочва ориентири точно за това?


- Именно в тази посока се надявам, че ще донесе ползи класацията. Тя обаче трябва да е абсолютно обективна и да включва абсолютно всички болнични заведения независимо дали членуват някъде, независимо от собствеността, за да няма изкривяване. Добре е класацията да включва всички потенциални обекти и субекти.

 

 - Очаквате ли обществото да се довери на класацията?


- Акцентът е в основаването на рейтинга на обективни критерии. Тоест да не е възможно някой да почерпи, за да излезе нагоре в рейтинга, което е класика в България – да почерпим, за да ни се случи нещо. Защото, ако има изкривяване, някоя болница, може да има полза, но това няма да е задълго. Така ще изгуби интереса и доверието на потребителите.

 

И ако видя в класацията някоя болницата, за която се знае, че спекулира и не спазва добрата медицинска практика, аз лично като ползвател, веднага ще спра да гледам този рейтинг, ще ми стане ясно, че той е нагласен. Така и с рейтинга е свършено, и с агенцията, която го е направила.

 

Повече финансови новини и новини за пазари можете да прочетете в Investor.bg