„Парите за здравеопазване са изключително малко“, заяви проф. Радослав Гайдарски в ефира на Bulgaria ON AIR. Въпреки че правителството гласува парите за здравеопазване да бъдат увеличени с близо 500 млн. лева, проф. Гайдарски обясни, че на глава от населението дори Македония, Албания и Босна и Херцеговина отделят повече средства за здраве. Финансирането на здравеопазването ни е най-ниско спрямо страните от Европейския съюз. По думите му болният въпрос е как се разпределят парите. „Не се разходват правилно. Всеки директор прави обществена поръчка и може да закупи даден продукт на цената, която той успее да спазари. Такова нещо в света няма. Принципалът е министърът, той трябва да следи за разходването на тези пари“, обясни специалистът.


Коментарът му за реформите, които здравния министър Кирил Ананиев предлага е критичен. „Трябва да се измисли нещо друго. Това не е реформа - трябва да се въведе жестока дисциплина. Всички държавни и общински болници трябва да бъдат под съответен контрол“, обясни той и риторично попита как може един директор да е милионер, а болницата да е фалирана?


Проф. Радослав Гайдарски посочи две условия за излизане от кризата, в която е изпаднало българското здравеопазване. На първо място преодоляване на лошата организация в сектора и второ – подобряване на разходването на парите за здраве.



Вчера проектобюджетът на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) за 2019 г. беше гласуван на първо четене с 11 гласа „за“ и 8 „против“ от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Текстът беше приет и от комисията по бюджет и финанси с 13 гласа „за“ и „8“ против. 

 

Проектът предвижда разходите да бъдат увеличени с 490 млн. лв. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4,2 млн. лв., от които 2,8 млн. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и близо 1,4 млн. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Трансферите за здравно осигуряване за 2019 г. са разчетени с ръст от 132,4 млн. лв. спрямо 2018 г., което се дължи на промяна в размера на пенсиите, информация от НОИ за пенсионерите, от увеличение на минималната работна заплата и ръста от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за безработните, децата, социално слабите.

 

За неданъчни приходи са предвидени 19,7 млн. лв., което е с 2 259,8 хил. лв. повече спрямо заложените през 2018 г. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска в размер на 8%.

 

2,5 млрд. лева ще отпусне държавата за медицински дейности (за първична извънболнична медицинска помощ - 225 млн. лева; за специализирана извънболнична медицинска помощ - 250 млн. лева; за медикодиагностична дейност - 90 млн. лева; за болнична медицинска помощ - 2 млрд. лева). Близо 167 млн. лева са предвидени за дентални дейности, а 1,2 млрд. лева за лекарства и медицински изделия.

 

Ако законопроектът бъде приет и на второ четене, всеки месец Министерството на здравеопазването ще отпуска на НЗОК 43 млн. лева за разходи, припомнят от Investor.bg.