Когато говорим за инвестиции в здравеопазването, резултатите са видими след години и ние трябва да имаме дългосрочна стратегия, в която заложеното днес ще даде резултат и ще бъде видяно след 5 - 7 години.

 

Това заяви зам.-председателят на Български лекарски съюз (БЛС) и началник на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“ проф. Николай Габровски след представянето на доклада „Здравеопазването като инвестиция“, изготвен от комитет „Здравеопазване“ на Американската търговска камара в България.


 

Проф. Габровски поздрави авторите за задълбочения анализ, ясно дефиниращ проблемите, но и даващ разумни решения.

 

Едно решенията на наболелите проблеми в здравеопазването е средствата в системата да се увеличат до 10 на сто от БВП, каза съпредседателят на Комитет „Здравеопазване“ Лука Чичов.

 

Той поясни, че финансирането би могло да се осигури от преразпределяне на средствата от данъци и акцизи или чрез еврофондове, като общите средства трябва да бъдат предимно публични.

 

Българинът доплаща за здраве близо 40%, което в сравнение с останалите европейски граждани е над два пъти повече. Нужно е по-ефективно разпределение на средствата за здравеопазване, както и прозрачност на разходите.

 

Докладът препоръчва приоритетите в здравеопазването да се насочат към превенция и ваксинация, към политики за скрининг, към навлизане на иновативна и качествена терапия с цел намаляване на риска от усложнения, както и към инвестиции в системата на здравеопазването, които да не се правят от пациентите.

 

Отбелязано е и неравномерното разпределение на медицинските кадри в страната ни, както и ежегодното напускане на България от близо 300 лекари. Отчита се необходимостта от повишаване на инвестициите в извънболничната помощ.

 

Акцент в доклада е въвеждането на мащабни кампании за превенция и скрининг, които  биха спестили десетки милиони лева за последващо лечение и спасяване на животи.

 

Анализът „Здравеопазването като инвестиция“ показва, че през последните 20 години България отбелязва напредък в сферата. Това пряко се отразява в увеличената средна продължителност на живота, в намаляване на детската смъртност и др. Но страната ни значително изостава по редица ключови показатели спрямо средноевропейските, като предотвратима смъртност, достъп до здравни услуги и медикаменти, намаляващ брой общопрактикуващи специалисти, неефективност на доболничната помощ и др.