Председателят на Българското онкологично научно дружество проф. д-р Асен Дудов коментира нарастващия проблем с онкологичните заболявания в интервю пред Българското национално радио.

 

“Картината у нас е доста пъстра на фона на настъпилата епидемия от коронавирус, която наистина изненадва цялата планета. Това доведе и до забавяне в диагностиката на онкологичните пациенти изобщо и в частност тези с рак на млечната жлеза, което неминуемо довежда и до по-неблагоприятни резултати.


 

Дори забавянето от няколко седмици на започването на оперативно лечение, лъчева или лекарствена терапия (химиотерапия), води до няколко процента, включително до 11 в някои групи, повишена смъртност, вследствие забавяне на лечение.", обясни специалистът.

 

Наследствеността е изключително важен фактор. Предоставя се информация на пациентките да изследват млечните жлези по най-подходящия начин. Особено когато техни близки родственици – майка, сестра – страдат от заболяването, трябва да са по-активни.

 

Според проф. д-р Дудов липсата на скринингови програми, които да работят в страната, също оказва своето неблагоприятно действие.

 

"Едно време казвахме, че когато кожата се промени и стане като портокалова кора, когато се напипа формация в гърдата или “бучка”, както го наричат жените, незабавно трябва да се потърси лекар. Това са много напреднали признаци. Когато ракът започне вече да се усеща с ръка, когато кожата започне да се променя, нещата са изключително напреднали.”, категоричен бе той.

 

Пациентките трябва да са достатъчно активни и да се подлагат на тези достъпни и възможни за откриване в най-ранни етапи на заболяването методи. Това са – рентгеновото изследване на гърдата, наречено мамография, което се прави главно при жени след менопауза.

 

При по-младите жени водещо е ехографското изследване, а при тези, които са фамилно обременени, един изключително важен метод е магнитно-резонансната томография, по известна като ядрено-магнитен резонанс. 

 

Председателят на Българското онкологично научно дружество потвърди, че там няма нищо, което да води до облъчване. Нарича се “ядрено”, защото в магнитното поле ядрата на клетките трептят. 

 

“Това е едно изключително информативно изследване без никакво лъчево натоварване, което, провеждано веднъж годишно, спасява в Западна Европа и в САЩ хиляди животи."

 

Макар да разполагаме с мамографска апаратура за за раково лечение в много центрове  и големи болници, жените се сещат за диагностиката и лечението на рака на млечната жлеза предимно през октомври. 

 

Колкото по-рано бъде установена болестта, толкова по-малко травматично протича лечението – със запазване на млечната жлеза и извършването на козметични операции, които правят гърдата неразличима от преди оперативното или лъчевото лечение. 

 

“Пациентката излиза здрава от лечението, което е важно и при млади и при по-възрастни жени", допълни експертът.

 

Един от основните проблеми е липсата на информация и статистика в националния раков регистър.

"Европейският раков план се изчисти съвсем. Средствата са осигурени единодушно от страните членки за реализирането му.”, обясни проф. д-р Дудов.

 

Планът има четири основни стълба и около 10 инициативи, които показват как той да бъде приложен във всяка една страна членка. Планът се базира на данни от 2020 г. на европейските институции. За 2020 г. на територията на ЕС са били диагностицирани 2 млн. и 700 хил. души с рак. Други 1 млн. и 300 хил. са починали вследствие на болестта.

 

Това е отнело финансов ресурс, който Европейската комисия оценява на над 100 млрд. евро годишно, които се дават за лечение и икономическите последствия, които болестта дава на обществото.

 

Първият стълб на противораковия план е профилактиката и са дадени точни срокове. Препоръките са намаляване на тютюнопушенето под определен процент от населението, намаляване на определени вещества, които се съдържат в храната.

Други препоръчителна превенция е ваксинирането срещу човешкия папиломен вирус и някои хепатити, които също могат да предизвикат обстоятелства за развиване на рак в по-късен етап.

 

Вторият стълб е ранното откриване. 90% от подлежащите на скрининг жени до 2025 г. трябва да влязат в тези програми. Това са жените с рак на млечната жлеза, шийката на матката, на дебелото черво при двата пола и рак на простатата. 

 

Идеята е да се откриват навреме и да се диагностицират и лекуват правилно. Вече разболелите се пациенти да имат достъп до национални всеобхватни центрове за борба с рака.

 

Следва да се обособят такива центрове, които да позволяват затворен кръг на лечението на територията на целия Европейски съюз. 

 

Това е нова инициатива, която се нарича “Диагностика и лечение на рак за всички”. Тя предвижда и един улеснен достъп до иновативните технологии при всички онкологични пациенти, както за диагностика, така и за лечение. Българското онкологично дружество се опитва да бъде гарант тези стъпки да бъдат извървени в необходимите срокове. 

 

“Подобряването на качеството на живот на пациентите също е акцент в плана. Качеството на живот на онкоболните пациенти в България е потресаващо, защото недостатъчно контролирани реакции от лечението и малка социална подкрепа.”, обобщи д-р Дудов.

 

Особен акцент има и подкрепата за децата, страдащи от рак, тъй като като уязвима обществена група, следва да имат достъп до бързо и оптимално лечение.

 

“Прогнозите на ЕС са, че с тези темпове на развитие до 2030 г. ще имаме с една четвърт увеличаване на онкологичните пациенти. И до няколко години ракът ще бъде водещата причина за смърт в Европа, изпреварил сърдечната и мозъчната смърт. 

 

Това налага обединението на Европа за контрол над заболяването", призовава проф. д-р Дудов.