Колкото по-дълга е една пандемия, толкова повече мутации на вируса ще възникнат във времето. И докато през януари миналата година мутациите на коронавируса са били 1-2 на месец, с разпространението му те значително зачестяват.

 

Смята се, че мутациите на вируса се появяват най-вече при имунодефицитни пациенти и има хипотези, че за тях може да допринася и лекуването с някои агенти.


 

Това посочи пред телевизия Bulgaria ON AIR директорът на департамент „Имунология" в Института по микробиология на БАН проф. Андрей Чорбанов.

 

„Има доста неприятни предположения, че лекуването с различни агенти, като например плазма и различни антивирусни вещества, способства тези мутации. Имунодефицитните пациенти са най-рисковите и при тях се случват тези огромни мутации“, коментира още той.

 

Проф. Радостина Александрова допълни, че е нормално вирусът да мутира.

 

„Една година по-късно вече не сме толкова беззащитни, логично е вирусът да опитва да бяга по някакъв начин. Ако имаме специфично лекарство, по същия начин той ще опитва да се скрие от него“, обясни ученият.

 

Препоръчително е против коронавирус да бъдат ваксинирани възрастните хора и хората с хронични заболявания, независимо от възрастта им, смятат учените.

 

Друга приоритетна група са хората, изложени на по-голям риск от контакт с вируса, но за тях ваксинирането трябва да е въпрос на избор, обясни проф. Чорбанов.

 

Според него категорично няма нужда да се ваксинират хората, които са преболедували вируса. Той допълни, че няма нужда ваксинирането срещу Ковид-19 да е задължително, както е със стандартните ваксини в имунизационния календар.

 

Сериозно предизвикателство пред ваксините е, че възрастните хора и хората с хронични заболявания са най-уязвими към вируса, което ги прави приоритетна група, но в същото време при тях е по-трудно и изграждането на имунитет, разясни проф. Александрова.

 

Тя допълни, че се обмисля вариант на прекаралите инфекцията да се поставя само една доза ваксина, защото самото боледуване играе ролята на първа доза.

 

На този етап не може да се говори за избор на ваксини, защото единствено ваксината на AstraZeneca е в достатъчно количество, посочи проф. Чорбанов.

 

„В света на науката се спори дали и коя е по-добрата ваксина. На принципа на ваксината на АstraZeneca и Sputnik вече има ваксина, която е преминала през етап на тестване - това е ваксината срещу ебола. За нито една от ваксините не се знае каква е ефективността. РНК ваксините се разработват от много време, но никога не е имало на пазара от тях“, добави още проф. Чорбанов.

 

Създателите на ваксини съвсем логично са тръгнали към различни платформи за разработването им и всеки научен екип е стъпил върху предишния си опит, разясни проф. Александрова.

 

Няма случайни ваксини между седемте, които се очаква да бъдат одобрени в Европа, но едва след години ще стане ясно каква е тяхната ефективност, смята тя.

 

Според проф. Чорбанов желаещите у нас ще са по-малко от наличните ваксини и една от причините за това е липсата на мотив за хората да се имунизират.

 

Той разясни, че смесването на две различни ваксини се е прилагало в миналото и по предварителни данни, ако вектор ваксина, се комбинира с РНК-ваксина, може да се предизвика по-добър клетъчен имунитет.

 

Данните за успешната комбинация на аденовирусна и РНК-ваксина идват от проучвания с животни.

 

Вижте повече във видеото: