Новите разпоредбите на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, многократно превишават целите на фискалния контрол и в системата на здравеопазването могат да засегнат здравето, правата и интересите на българските граждани, гарантирани им от европейското и българското законодателство.


Опасенията са на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, които излезнаха с открита позиция против новите текстове. Съсловната организация адмирира усилията на Националната агенция по приходите (НАП) и Министерство на финансите за ограничаване на сивата икономика чрез подобряване на възможностите за фискален контрол, но поставянето под един знаменател на чисто търговските обекти и лечебните заведения, в частност тези за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) е обезпокоително.


„Интерпретацията на медицинския софтуер като СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговски обект), извършена от НАП на среща с представители на УС на БЛС на 4 март 2019 г., считаме за неправилна. Медицинският софтуер се използва за формиране на здравно досие (запис), което съдържа подробна и всеобхватна информация за здравното състояние на човека. Кога и какви медицински услуги е ползвал (преглед, пролежаване в болници, резултати от изследвания, ползвано лечение, причина за смърт и др.).


 

За нас е неприемливо, здравното досие да бъде приравнявано със складова наличност или друг софтуер за управление на търговски процеси, както и лекарските ни кабинети да бъдат приравнявани на търговски обекти“, категорични са в становището си общопрактикуващите лекари.


Те подчертават, че на първо място трябва да стои защита на лекарската тайна и чувствителна здравна информация. С новите разпоредби в Наредба Н-18 органите на НАП ще имат достъп до чувствителна информация в здравните досиета без такъв достъп да е необходим за осъществявания от НАП данъчен контрол.


Нарушават се лекарската тайна, както и изискванията за достъп, обработка и съхранение на „чувствителна информация“ съгласно Регламент 2016/679 за защита на личните данни (GDPR) и българския ЗЗЛД. Разширява се и кръгът от хора и институции, извън медицинските специалисти и пациентите, които ще имат информация за здравната история на българските граждани.


„Здравеопазването е част от националната сигурност на България. Разширяването на кръга лица с достъп до чувствителна здравна информация, особено такава, отнасяща се до публични и обществени личности, държавни служители, а и всички нас, създава риск и за националната ни сигурност и в частност социалната стабилност в обществото“, допълват лекарите.