Осем са актуализираните мерки към Националната програма за реформи за 2018 г., които Министерският съвет прие на заседанието си днес. Част  от тях засягат здравния сектор, съобщи правителствената пресслужба. Те са насочени към две важни цели - намаляване на преките плащания от страна на пациентите и постигане на по-висока ефективност на здравеопазването, съобщиха от правителствената пресслужба.

 

Тази стъпка на правителството идва в отговор на препоръките на Съвета на Европа, изпратен на 15 юни т. г. относно програмата за реформи у нас и съдържа становище на институцията за конвергентната програма на страната ни за 2018 г. Документът включваше забележки към България за затруднения достъп до здравната система и обръщаше внимание на ниския дял на публичните разходи, сериозния брой здравнонеонеосигурени лица и много високия размер на доплащанията за здравни услуги от пациентите.


 

„Ограниченият достъп до здравеопазване, причинен от ниските публични разходи, неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване продължават да бъдат сериозни предизвикателства. Ниското равнище на публичните разходи трябва да се компенсира с високи частни разходи, главно под формата на преки плащания от страна на пациентите. Делът на българите без здравно осигуряване е голям в сравнение с дела в повечето държави членки. Различията в разпределението на лекари между отделните области и малкият брой медицински сестри продължават да са проблем. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Положителен е фактът, че броят на лекарите, напускащи България, наскоро е спаднал. Следва да се използват мерки като националната здравна стратегия за справяне с тези слабости“, посочиха в препоръките си експертите на Съвета на Европа. 

 

По тяхно мнение неравенството в доходите и в достъпа до услуги, сред които и здравни, както и рискът от изпадане в бедност или социално изключване в Българи са сред най-високите в Европейския съюз. 

 

„През 2016 г. две пети от населението е било изложено на риск от бедност или социално изключване, докато доходите на най-богатите 20 % от домакинствата са били почти 8 пъти по-високи от доходите на най-бедните 20 %“, бе друга констатация в документа на Съвета на Европа.

 

Правителството приема това решение с мерки в здравния сектор след  работна среща на Коалиционния съвет на ПП ГЕРБ и Обединени патриоти при премиера Бойко Борисов, която се проведе преди началото на парламентарната ваканция. На нея министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи визията си за промени в здравноосигурителния модел. Тогава министърът не даде подробности за идеите си, но потвърди, че ще ги огласи публично през септември. На последните заседания на ресорната комисия в парламента стана ясно, че управляващите виждат два пътя за промяна – надграждане на същестуващия модел с „втори стълб“ на здравното осигуряване или съзадаване на конкуриращи се здравни каси.