Здравното министерство представи план за действие при нова вълна на коронавируса, в който се очертани механизмите за намаляване пораженията от пандемията – и като смъртни случаи, и като щети за икономиката, и като възможности на здравната система да реагира адекватно.

 

Планът предвижда при нова COVID криза мерките да се определят в зависимост от броя на заразените, а детски градини ще се затварят само при най-високата степен на заболеваемост от 500 или повече заразени на 100 000 население.


 

Дори и при това ниво на заболеваемост обаче детските градини, където персоналът е на 100% преболедувал или ваксиниран срещу COVID-19, ще могат да работят, но само за децата, чиито семейства притежават COVID сертификат за преболедуване или ваксиниране.

 

При най-висока степен на заболеваемост в училищата и университетите учебният процес ще се провежда само в електронна среда, с изключение на присъствените упражнения за медицински специалности.

 

„Такъв план трябваше да е разработен най-късно до средата на 2020 г. Ако това беше факт, броят на жертвите на коронавирусната инфекция щеше да е значително по-малък. Тъй като експертите не могат да бъдат категорични, че страната ни няма да влезе в следваща вълна на пандемията, считаме за изключително важно България да разполага с такъв документ и да е подготвена за посрещане на предизвикателствата. Вълна ще има, ако процесът на ваксинация не бъде завършен до края на лятото“, заяви служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров при представянето на Националния план за справяне с пандемията от SARS-CoV-2.

 

Планът описва състоянието на страната от епидемиологична гледна точка, направени са анализ и оценка на рисковете, както и на наличните ресурси на здравната система.

 

При нова COVID вълна страната ще бъде разделена на четири цветови зони - зелена, оранжева, червена и тъмночервена зона, които ще се определят в зависимост от 14-дневната заболяемост на 100 хил. души население, процентът на положителни тестове, заетите болнични легла и др.

 

Това, според здравното министерство ще донесе предвидимост както за гражданите, така и за бизнеса. Целта е въвеждането на противоепидемични мерки да бъде обвързано с това, в коя зона попада страната ни.

 

В плана са залегнали насоки за работа на спешната помощ, болничната и извънболнична помощ, както и действията за осигуряване на лекарствени продукти.

 

Предвидени са и инвестиции в здравната система.

 

Националният план за справяне с пандемията ще бъде предоставен на всички институции, за да могат да съставят свои стратегии за реакция.

 

В документа са разписани и методични указания за поетапно разкриване на COVID отделения в зависимост от епидемичната обстановка. Ясно е посочено кои болници в 28-те области ще поемат от първо до четвърто ниво на заболяемост, определени са брой болнични легла за интензивно и консервативно лечение на пациенти с COVID-19.

 

Планът съдържа и финансов разчет какво би струвало на държавата развитието на най-лошия сценарий – подобен на този от края на 2020 г. Според здравния министър най-песимистичният вариант би коствал около 500-600 млн. лв. на държавата.