Нарастващите нужди на здравната система от допълнително финансиране ще бъдат обсъдени в рамките на Втората национална кръгла маса „Заедно за повече здраве“.

 

Общественият дебат ще се проведе на 22 октомври от 10 ч в зала № 6 на Националния дворец на културата.


 

Той се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

 

Целта на форума е да бъдат обсъдени възможностите за допълнителен финансов ресурс за здравеопазване през 2021 г. 

 

Пандемията от коронавирус изправя здравната система пред нови предизвикателства, защото увеличава търсенето на здравни услуги и медикаментозно лечение.

 

Според организации в здравната сфера е нужно финансово и организационно подсигуряване на здравеопазването, с оглед на задаващите се трудности през идната година.

 

В кръглата маса ще участват:

  • д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС
  • проф. д-р Асена Сербезова, председател на УС на БФС
  • Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM
  • Димитър Ганев, агенция „Тренд“
  • Аркади Шарков, Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП)

 

Покана за участие във форума е изпратена до министър-председателя, ресорните представители на публичната администрация, представители на пациентски организации, болници и специалисти по здравни грижи.

 

По време на форума ще бъдат представени данни от национално представително проучване за обществените нагласи за развитието на здравната система, проведено през август.

 

Ще бъде представен и анализ на Експертен клуб за икономика и политика, свързан с подобряване на публичното финансиране с помощта на бюджетно-неутрални инструменти.

 

Предвид общественото значение на темата и нуждата от прозрачност на диалога, форумът ще бъде излъчван на живо на страницата „Заедно за повече здраве“ във Фейсбук.

 

От инициативата „Заедно за повече здраве“ посочват, че България е страната в ЕС с най-голям дял на частните разходи за здраве от 47% и особено на частните разходи за лекарства.

 

Силният превес, който болничното лечение у нас има за сметка на доболничното, води до слаба профилактика и слаба превенция на заболеваемостта.