Да се увеличи поетапно процентът на реимбурсиране за лекарства за сърдечносъдови заболявания предлагат здравните специалисти от Експертен клуб за икономика и политика. Към момента средните нива на реимбурсиране на лекарствените продукти за сърдечно- и мозъчносъдови заболявания е около 33%, докато останалата част се доплаща от пациентите. Допълнително влошаващо обстоятелство според експертите е, че реалното реимбурсиране е още по-ниско, което увеличава финансовата тежест за пациентите.


Нов анализ на Клуба - в помощ на реформата на лекарствената политика в България показва, че през 2016 г. над 2,5 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с оригинални лекарства, за които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е платила над 535 млн. лв. (208 лв. на човек). Същевременно близо 3,9 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с генерични медикаменти, за които НЗОК е платила близо 97 млн. лв. (25 лв. на човек). От данните се вижда, че лечението с оригинални лекарства обхваща 1,5 пъти по-малко пациенти, но струва 5,5 пъти повече.

 


Изследването на Аркади Шарков, Стоян Панчев и Димитър Гълъбов обхваща 56% от здравноосигурените лица и 40% от реимбурсираните от НЗОК средства и включва 4 групи заболявания: сърдечносъдови, злокачествени образувания, захарен диабет и ревматоидни.


„Прогенерична политика ще доведе до сериозни спестявания, които биха могли да се използват за разширяване на достъпа на пациентите до лекарства, както и за ограничаване на ръста на разходите“, обясни предложението си пред БНТ здравният експерт Аркади Шарков. Екипът е категоричен, че Министерство на здравеопазването трябва да проведе информационна кампания за ползата от употребата на генерични медикаменти.

 

Сред основните препоръки на Клуба са още: забрана за прехвърляне на средства от лекарствените продукти за домашно лечение към другите пера в Закона за бюджета на НЗОК с цел солидарен и целогодишен достъп до медикаменти за всички пациенти в България. Осигуряване на подходящи конкурентни, административни и регулаторни условия за предотвратяване на липса на лекарства за масови заболявания и животоспасяващи медикаменти, както и въвеждането на електронната рецепта до края на 2019 г.