По-малко сол, никакви пържени храни, преработена риба, замразено месо, оцветители и изкуствени сокове в дневното меню в детските градини предвижда новия проект за изменение и допълнение на Наредбата за здравословно хранене на деца на възраст от 3 до 7 години. За сметка на това в храненията на малките всеки ден трябва да има поне три пъти пресни плодове, но и зеленчуци, а соковете трябва да са прясно изцедени или стерилизирани. Проектът бе качен за обществено обсъждане на сайта на Министерство на здравеопазването преди дни.


„България е една от малкото държави в Европа, в които имаме наредби за организирано хранене, с конкретизиран грамаж и рецептурници, които позволяват да се изработи здравословно меню“ коментира наредбата Ваня Бирданова от Българската асоциация по обществено здраве пред БНР.
Експертът я определя промените като  добро продължение и усъвършенстване на правилата. „В новия проект на наредбата доста добре са оценени качествата на продуктите, които се предлагат. Много добре са прецизирани. Въпросът е как наистина практически ще се изпълнят, защото нещата опират до обществени поръчки и до контрол за това, което е вложено в наредбата, дали практически ще се осъществи. Ако тази наредба влезе в този й вариант, контролът трябва да бъде много сериозен“, подчерта Бирданова.


Промените като цяло предвиждат намаляване на калориите в дневното меню в детските градини - среднодневния прием на енергия при децата от 3 до 4 година пада от 1570 ккал/ден до 1350 ккал/ден, а при по-големите между 5 и 7 година - от 1770 до 1600 калории на ден. Усилията са насочени към овладяването на растящия процент на деца с наднорменото тегло и затлъстяването у нас. „Среднодневният енергиен прием от предлаганата храна е съобразен със съвременните становища за среднодневните енергийни потребности при децата от 3 до 7 години, което ще допринесе за задържане, а дори и намаляване, честотата на свръхтеглото и затлъстяването при децата. Осигуряването на разнообразно и балансирано здравословно хранене и подходящ хранителен модел и навици при децата ще създаде условия за дългосрочно добро здраве и намаляване на риска от хронични незаразни заболявания в по-късни етапи от живота им“, е записано в мотивите на Министерството. 



Основните промени в текста засягат влагането на по-малко сол в храната – до 3 грама на ден, консумацията на мазнини да бъде в границите 25-35% от общата енергийната стойност, а приемът на добавени захари - да се ограничи до 10%. От менюто отпадат пържените храни, използването на промишлено произведени месни заготовки, преработена (консервирана) риба и 100% натурални сокове. На тяхно място идват смутитата и прясно изцедените сокове и най-важната промяна: поне три пъти дневно децата ще консумират плодове и зеленчуци.


Други важни промени са свързани с млечните продукти. Всеки ден малките трябва да получават минимум 350 грама кисело или прясно мляко и поне 35 грама сирене или кашкавал. Два пъти седмично в менюто пък трябва да присъстват боб, леща, нахут и пресни яйца.