Една трета от хората не знаят, че имат високо кръвно, а едва половината, които се лекуват, успяват да достигнат нормални стойности на артериалното налягане.

 

Това коментира проф. Федя Николов, началник на Клиниката по кардиология към пловдивската университетска болница „Св. Георги“, по повод 17 май – Световен ден за борба с хипертонията.


 

По данни на лечебното звено към най-голямата болница в България, честотата на това заболяване в Пловдив и областта е 52%. На фона на тези данни проф. Николов обърна внимание, че ковид инфекцията протича по-тежко при хипертониците.

 

„От друга страна, коронавирусът влошава контрола на хипертонията. Трябва да се подчертае, че сърдечносъдовата система, наред с белите дробове, се засяга и уврежда от тази инфекция“, допълва той.

 

Проф. Николов препоръчва редовно проследяване на стойностите на артериалното налягане. В Клиниката по кардиология от няколко години се провеждат скрининги за проверка на кръвното в Пловдив и Южна България. „При нас постъпват също болни за уточняване на етиологията на хипертонията, както и за лечение на резистентна хипертония“, уточнява проф. Николов.

 

Повишаването на артериалното налягане води до увреждане на т. нар. прицелни органи – сърце, мозък, бъбреци, очи. Хипертонията е основен рисков фактор за миокардния инфаркт. Най-тежкото мозъчно усложнение е инсултът – може да е първа клинична проява на хипертонията, която дълго време може да протича безсимптомно, разяснява проф. Николов.

 

Над две трети от пациентите, които се лекуват в ръководената от него Клиника по кардиология, имат артериална хипертония като придружаващо заболяване.

 

Има тенденция за увеличаване на честотата на хипертонията, както и снижаване на възрастта. Това е свързано и с други социално значими проблеми като затлъстяването и захарния диабет. Хипертонията често се съпровожда от метаболитни отклонения като повишена кръвна захар и дислипидемия.

 

По думите на проф. Николов лечението на заболяването продължава цял живот, защото лекарствата трябва да се приемат и при нормално артериално налягане. Той допълва, че немедикаментозните средства могат значително да подпомогнат лечението, а в начален етап на заболяването дори да бъдат достатъчни. От немедикаментозните средства най-ефективни са намаляването на телесното тегло, ограничаването на солта, ежедневна физическа активност от поне 30 минути, редукцията на алкохола.

 

Причините за появата на артериалната хипертония са неизвестни. Често се посочват наследственият фактор и промените в социума – стрес, обездвижване, затлъстяване. „Появата на хипертонията може да бъде отложена с водене на целесъобразен начин на живот при всекидневна физическа активност, спазване на безсолна диета, ограничаване на консумацията на алкохол и поддържане на нормално телесно тегло“, уверява проф. Николов.