Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. Психоклиматът на работното им място често не е добър и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор „Здравеопазване“, направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването – КНСБ.


Изследването е проведено от 1 май до 30 октомври 2019 година и обхваща 1245 души – лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 г. стаж, което гарантира познаване на професията.


Изводите от проучването сочат, че резултатът от влиянието на негативните фактори води до трайното нарастване на средната възраст на медицинския персонал, нисък дял на заетите в здравеопазването под 30 г., и силно изразен недостиг на специалисти по здравни грижи, анестезиолози и лекари в отделни области. Психосоциалните рискови фактори на работното място са професионален стрес, насилие и тормоз, дискриминация. Те водят до отсъствия, текучество и понижено качество на здравните услуги, и, въпреки че е трудно да бъде изчислена точната им цена, се оценяват на десетки и дори стотици милиони левове.



„Най-ярък показател за връзката между психосоциалните фактори на работната среда и здравето на работещите е професионалният стрес. Доказано е чрез лабораторни изследвания, че колкото по-висок е стресът на работното място, толкова по-голяма е вероятността натрупващото се напрежение да се превърне в основа за трудови травми“, каза д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на Федерацията при представянето на проучването.


Според изнесените данни 55,7 % или 693 от анкетираните дават положителен отговор на въпроса „Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?”.  Над 60% посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръх натовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал в следствие на натовареността.


58,3 % или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоциално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях, този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.


Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд - 51,8% от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е 4 пъти по – високо от това на останалите.


75% посочват, че не получават оценка на дейността, която изпълняват. А близо 57% от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30% от анкетираните посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения.


Други данни от проучването сочат, че за близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7%, физическо и психическо изтощение след работа имат 63%, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38%, а болки в гърба, мускулите и ставите  - 64%.


„Тези данни корелират с предишно наше изследване, при което над 35% от анкетираните здравни работници определят здравното си състояние като лошо и задоволително. Това води до по-висока заболяемост от сърдечно-съдови заболявания (27%), инфекции, рак и автоимунни заболявания. Последните научни изследвания категорично доказват връзката между мускулно-скелетните заболявания и психосоциалните рискове на работното място. На тези тема ще бъде посветена и следващата кампания на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа. Всички тези симптоми и заболявания са причината за половината от издадените болнични листа в сектора“, каза още д-р Кокалов.


Като изход от ситуациата от КНСБ предлагат на социалните партньори съвместно разработване на „Харта за психично здраве” в сектор „Здравеопазване”. Тя ще е предназначена за използване както от ръководителите на здравните и лечебните заведения, така и от служителите.  В нея ще залегнат основните предизвикателства при управлението на психосоциалните рискове, прилагане на ефективни системи за оценка на основните рискови  фактори, осведомеността за психосоциалните проблеми, възможностите за ранна превенция и предотвратяване на професионалния стрес.