Новите случаи на СПИН в България са се увеличили с повече от 50% през 2019 г. спрямо предходната година, сочат данни на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията, цитирани от изданието Politico.

 

Много от тях се откриват късно, защото страната ни не успява да се справи с мерките за превенция на СПИН след края на финансирането от Глобалния фонд през 2017 г.


 

Това са част от изводите в анализ на изданието, в който се разглежда борбата със СПИН в България.

 

Според проучването страната ни върви в грешна посока по отношение на мерките си за тестване, което води до късно диагностициране. Около половината от всички нови случаи на СПИН се откриват години след инфекцията.

 

Например през 2017 година 47,8% от диагнозите за СПИН у нас са закъснели, като средната стойност за ЕС тогава е 48,6%. През 2018 г. в България 55,9% от диагнозите са закъснели, а през 2019 г. тази цифра достига 62%, се посочва в анализа на Politico.

 

Една от причините за това е краят на финансирането от Глобалния фонд през 2017 г., след което тестовете за HIV на CheckPoint София, например, не са включени в сметките на правителството.

 

България също отбеляза скок в случаите на СПИН, знак или на неуспех в лечението, или на твърде късно диагностициране. Честотата на СПИН е намаляла през последното десетилетие в целия ЕС, с изключение на България и Унгария според Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията.

 

Между 2018 и 2019 г. случаите на СПИН в България нарастват с повече от 50%.

 

В изявление здравното министерство посочва, че късното диагностициране и случаите на СПИН отново са в спад през 2020 г., според предварителните данни. Поради ковид пандемията обаче ХИВ услугите са изправени пред затруднения в целия свят.

 

От Politico посочват, че ресурсите за борба с ХИВ по света са ограничени и намаляват през последните години, защото СПИН отпадна от списъка с приоритети за хуманитарна помощ.

 

Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария е създаден през 2002 г., за да реализира програми за борба с болестите, докато националните правителства се подготвят да поемат своята роля.

 

През последните 15 години няколко балкански и бивши съветски страни са се справили успешно с преминаването от подкрепата на фонда към национални програми. В Естония преходът е преминал гладко, с малко прекъсвания в предоставянето на услуги, след като подкрепата от Фонда там приключи през 2007 г.

 

България е получила близо 50 млн. долара от Глобалния фонд между 2004 и 2017 г. През 2014 г. организацията прецени, че България e недопустима за бъдещи етапи на финансиране – въпреки че тежестта на ХИВ все още бе определена като „висока“, поради броя на инфектираните от уязвимите групи.

 

Нови случаи на ХИВ в България

 

Само с 3,7 нови диагнози на 100 000 жители през 2019 г., честотата на ХИВ в България е все още доста под средната стойност за ЕС от 5,4 на 100 000.

 

Въпреки това, някои от тенденциите за ХИВ в България не са обнадеждаващи. Например диагностицираните сред мъжете, които правят секс с мъже, продължават да нарастват рязко от 2008 г. досега, когато има само 20 нови случаи. През 2019 г. те са шест пъти повече – 122.

 

Нивата на ХИВ са все още ниски в България, но новите случаи се увеличават почти всяка година, достигайки 311 диагностицирани през 2018 г.

 

Що се отнася до финансирането от Глобалния фонд, числа като тези имат значение. Лечението на ХИВ се поема от правителството в България, а изследването (за ХИВ – бел. ред.) се предлага в държавните здравни центрове. Но програми, които търсят тези уязвими групи, се управляват от неправителствени организации (НПО).

 

Един здравен център с нестопанска цел е отговорен за откриването на около 20 до 25 процента от случаите на ХИВ в страната през последните няколко години, като всяка година извършва около 6 000 теста. Това коментира Елена Биринджиева, председател на българската неправителствена организация „Здраве без граници”, която управлява центъра CheckPoint София.

 

Сега бъдещето на центъра е несигурно, защото за работата му е необходим годишен бюджет от около 60 000 евро.

 

Въпреки че оценките за лечението на СПИН у нас са различни, страната ни успява да намери начин да осигури антиретровирусни препарати, което е пряка задача на правителството.

 

Неправителствените организации твърдят, че общото недиагностицирано население може да бъде подценено, като се има предвид тежката стигма срещу ЛГБТИ общността у нас.

 

Секторът на гражданското общество казва, че работата му по обхвата и намаляването на вредите е била омаловажена след напускането на Глобалния фонд в средата на 2017 г. Услугите в най-добрия случай остават неравномерни.

 

Източник:

https://www.politico.eu/article/bulgaria-hiv-aids-lost-in-transition/