Препоръки за промяна на политиките за приобщаващото образование в България бяха адресирани на кръгла маса, организирана от Фондация “Карин дом“.

 

Неправителствената организация има дългогодишен опит в областта на терапията и рехабилитацията, ранната интервенция и интеграцията на деца със специални нужди. 


 

Карин дом провежда и специализирани обучения за специалисти, родители и организации в сферата на работа с деца.

 

Основният акцент на дискусията бе опитът на Исландия в приобщаващото образование, като е важно да се отбележи, че Карин дом се развива в партньорство с Държавния център за диагностика и консултация в Исландия.

 

Присъстващите се обединиха около нуждата от сътрудничество и взаимна свързаност между трите основни отговорни институции, а именно - Министерството на здравеопазването, Министерство на образованието и Министерство на социалната политика

 

Изпълнителният директор на Фондация “Карин дом” Борислава Черкезова въведе присъстващите в основните компоненти, предвидени за обект на обсъждане по време на кръглата маса, която протече под надслов “Адресиране на препоръки за промяна на политики за приобщаващо образование”. 

 

Специалистът по логопедия и обучител в Карин дом Николета Йончева представи “Земята на огън и лед”, като пример за страна, която въпреки предизвикателствата, е открила пътя към установяване на ефективна образователна система, работеща в условия на обществена толерантност, емпатия и приемственост. 

 

Исландия разполага с Министерство на щастието, което само по себе си предполага съществуване не в името на разделението, а в името на доброто, обясни Йончева. 

 

Грижата за детето в Исландия започва още от неговото раждане. През първите няколко седмици всеки ден медицинска сестра идва в дома му, помага за изграждането на средата, дава насоки в грижата. Поставя се и въпросът достатъчно спокоен ли се чувства родителят да го отглежда в тази среда. 

 

През първата година се провежда сериозен задължителен здравен скрининг, отнасящ се до цялостното му развитие - чувства ли се добре в средата си, има ли езиково-говорно, комуникативно, хранително или друг вид забавяне в развитието, обясни Йончева. 

 

Тя подчерта, че в Исландия основният фокус се поставя върху способностите на детето - какво може то, вместо какво не може

 

Цялото образование в Исландия е свързано с креативността, с работата по различни проекти и с творчеството, допълни още Николета Йончева. В училищата и детските градини не битува разграничение между учители, родители и социални асистенти, тъй като всички работят заедно. 

 

Аз мога да науча от теб - ти можеш да научиш от мен” е принципът на взаимодействие в образователните институции в страната. 

 

Не е нужно родителите да чакат обратната връзка на съответния преподавател - по-скоро всеки се стреми да благоприятства училищната среда или тази в детската градина. 

 

Въпросът не е “Какво мисли учителят?”, а - “Какво мога да направя аз, за да се чувства детето ми по-добре в средата си и съответно какво да направя, за да подкрепя институцията, в която се намира то?”

 

Родителят знае какъв е пътят на неговото дете - без да му е сложен някакъв етикет, категорична бе Йончева. Според нея всички деца имат нужда от нещо - дали ще са допълнителни знания по математика, по рисуване, дали ще е допълнителна работа върху социалните му умения. 

 

Възможно е детето да е просто по-емоционално, да идваме от друга държава и да има нужда от помощ в приобщаването. 

 

“В България имаме една добре написана препоръка, затова как да процедираме с надарени деца, но това по-скоро се случва в спортните и музикалните училища, докато в средностатистическите това много трудно се продължава, освен ако не разчитаме на частната практика”, заяви Йончева.

 

В Исландия всичко това е един добре смазан алгоритъм - не се чака със седмици, не се подават заявления тук и там. Директно в здравните заведения всеки родител може да получи помощ и съдействие от съответния социален работник относно необходимата диагностика, възможностите за последващо образование и грижа и т. н. 

 

“Всяка една частна организация би могла успоредно с представители на държавна организация да подкрепи детето, т. е. детето има нужда от логопед, аз ръководя частна организация, бих могла да кандидатствам да бъда логопед на това дете. 

 

Системата е наобратно - не аз търся местата, които могат да ме подкрепят, а местата ми осигуряват тази подкрепа, без да се притеснявам аз ще мога ли финансово да обезпеча това или не”, обобщи Йончева.

 

На събитието присъства още председателят на Фондация “Живот със Синдром на Даун” Силвия Христова, която сподели своя опит като родител на дете със специални образователни потребности. 

 

По-късно присъстващите изгледаха кратко видео с целия път на дъщеря ѝ Микаела в обучението и грижите, които е получила в Карин дом. Краткото филмче бе придружено с представяне на дейността на Карин дом от директора на “Услуги за деца и семейства”  Женислава Сапунджиева

 

Към нея се присъедини и още един родител - Галя Койчева, която управлява Сдружение “Семеен център - Мария” в град Варна. 

 

Опитът на България в приобщаващото образование споделиха още консултантът по ранна детска интервенция към УНИЦЕФ и представител на НБУ Цвета Каменски и директорът “Политики за деца” в Национална мрежа за децата Пламена Николова

 

Директорът на детска градина 23 “Иглика” във Варна Марчела Петрова заяви, че според нея комуникацията, координацията и спокойствието са ключови за ефективната работа с деца със специални образователни потребности.

 

Поради липсата на социални асистенти за деца с увреждания, Петрова отправи предложение за взаимна работа между детската градина, на която е директор, и Карин дом - при нужда да се изпращат квалифицирани лица, които да работят с децата.  

 

Конкретните препоръки за подобряване на приобщаващото образование бяха представени от административния директор на Фондация “Карин дом” Бистра Бончева

 

Необходима е единна информационна система, в която да е поместена структурирана информация относно пътя на семейството, в което е диагностицирано дете с увреждания. 

 

Нужно е допълнително обучаване на специалисти, които да работят с децата, за да се премахне стигмата, че с тях следва да се занимават само ресурсни учители. 

 

Необходимо е финансово обезщетение за работещите с цел поддържане на мотивацията им за работа. Нужни са и програми за грижа за семействата, които съпреживяват трудния път на своите деца. 

 

Това може да бъде постигнато с промяна на управлението на здравните, образователните и социалните политики или чрез въвеждане на Закон за интегрираните услуги, по модел на Исландия, предлагат от Фондация “Карин дом”. 

Поканеният представител на Министерството на образованието и науката, главен експерт в дирекция “Приобщаващо образование“, Емануила Стоилова не присъства на кръглата маса. 

 

Организаторите заявиха, че имат подготвено писмо с целия набор от препоръки, което ще бъде изпратено до Министерството на образованието в най-кратък срок.