Г-жа Павлинка Герина е председател на Алианса на българските акушерки (АБА). Самата тя споделя, че пътят на професионалната ѝ реализация започва и се връща към призванието ѝ да бъде акушерка. Акушерската професия не се измерва само с дейността две женски ръце да поемат бебето преди първата му глътка въздух, тя е много повече, въпреки че и това е достатъчно. Действително ли акушерската професия е престанала да бъде атрактивна за младите българки при избора им на професионално поприще и къде точно се коренят проблемите, за да не достигат тези медицински професионалисти в структурата на родното здравеопазване при без това ниската ни раждаемост. Само за справка – в началото на 2010 г. акушерките в България са 4776, към днешна дата по думите на г-жа Герина те са стигнали числото 3207 г. Значи ли това, че след 10 години, не 18, акушерки в България няма да има, имайки преобладаващата им възраст? Този въпрос не е към председателя на АБА – въпросът ни е към ръководещите и отговорни фигури в здравеопазването ни! Част от решенията на този проблем обаче се крият в отговорите, които водещият представител на българските акушерки ни дава. Чуйте ги - те разкриват много повече проблеми в българската здравна система и налагат на едно по-високо ниво вече да започне да се работи ефикасно.
 


 - Г-жо Герина, колко са работещите акушерки в България? Вече знаем, че този брой е недостатъчен да покрива нуждите на страна. Всъщност, колко недостатъчен е?

 


В последните ни срещи с журналисти този въпрос се поставя на първо място. За да бъда точна ще цитирам НСИнститут с данни за 2017 г. Общо за страната работещи акушерки като такива са 3207, като в София са концентрирани 809 акушерки. Не е трудно да пресметнем, че в останалата част на България работят 2398 акушерки. Мислите ли, че са достатъчно?

 

 - Кои са проблемите в акушерската помощ в страната, които Вие от АБА подчертавате като водещи?

 

Проблемите са много и от различно естество. Едната посока са законодателните проблеми, липсата на АГ стандарт, неяснотата, кога ще бъде подготвен и кои специалисти ще бъдат поканени за обсъждането му. В европейските страни съществуват стандарти специално и само за акушерската практика, в България за такъв нормативен акт не се говори. У нас има тотално разминаване между квалификационната и длъжностна характеристики на акушерките. Липсва регулация на професията.

 

Проблем е липсата на акушерката до жената от самото начало на бременността, липсата на пренатална подготовка, на грижа в пуерпериума. Разрушените практики на женска консултация, които в миналото даваха необходимите знания и грижа на всяка бременна жена са в основата на много пропуснати ползи от провеждането на профилактика. Алианс на българските акушерки стартира своя Информационна кампания наречена „Акушерката близо до майката” с провеждане на лекции, без да има претенции този наш опит за даване на знания да замени необходимата Женска консултация.

 

Проблем е закриването на много АГ отделения в малки населени места. Възможността да бъде проследена бременност вече става само в големия град. Мои близки от Свищов пътуват до Плевен, за да се проследява бременността на майката. Давате ли си сметка какви са рисковете? Малки населени места останаха без лекари и без акушерки. Възможността на акушерката да има самостоятелна консултативна практика ще даде възможност за първа помощ при необходимост не само на бременни майки, а изцяло в посока грижа за женското здраве и грижата за новороденото. НЗОК обаче не финансира дейност на акушерска практика, това законово не е регламентирано.

 

Проблем е, че все по-малко млади момичета искат да учат за акушерки. Професията остана скрита в болниците, много от подрастващите въобще не знаят, в какво се изразява нашата дейност. Друга пречка за мотивация е ограничаването законово дипломирани акушерки да работят като медицински сестри. За едно момиче, което иска да се посвети на медицинската практика ученето за акушерка не е атрактивно, защото ако живее в малък град, където е закрито вече АГ отделението няма да има хляб, а като сестра няма право да работи. Затова повече кандидати има в специалностите за медицински сестри. Не мислите ли че това е дискриминативен подход, зад маската на загриженост за съсловието ни.


 - С какво ролята и компетенциите на акушерката се различават от тези на медицинската сестра, на медицинския асистент (фелдшера) и на лекаря със специалност по акушерство и гинекология? Могат ли да бъдат взаимозаменяеми и до каква степен? Ще се справи ли нашето здравеопазване без акушерки – може ли тяхната липса да се компенсира от други медицински специалисти?

 

Акушерка означава медицински специалист със знания насочени основно в посока майчино и детско здраве. Естествено, че ако се наложи да води раждане един фелдшер или една  медицинска сестра ще го направят, по-важно е какви рискове поема обществото, ако остане без акушерки. На този етап личните лекари поемат грижата за майчино и детско здраве и НЗОК заплаща този труд. Ще се радвам, ако има майки, които да споделят, колко пъти са имали възможност спокойно да дискутират проблемите си с личните си лекари, знаем колко са натоварени и по колко минутки се отделят за преглед и консултация. И отново се връщаме на въпроса за Женска консултация. Акушерката има познания да поеме грижата за човешкия живот от момента на раждането, да консултира грижата за новороденото у дома, хранене, психоемоционално и физическо развитие на детето.

 

Следваща стъпка, която пропускаме и виждаме резултата е половото възпитание на подрастващите. В училище то се води от учителите по биология, със сигурност акушерката може да даде повече знания на тези деца. Етапът на младото семейство, желанието за рожба, семейното планиране и профилактиката преди зачеването  - пропуснат категорично като знания и подкрепа.

 

Виждаме колко много семейства има с репродуктивни проблеми. Това са пропуски на тези първи периоди, нелекувани възпалителни заболявания, липса на знания за здравословен начин на живот и хранене преди забременяването, зависимости като тютюнопушене и наркотици и редица други аспекти. Стигаме до бременност, която в последно време се регистрира в консултация при гинеколог твърде късно. Майките не си дават сметка, че първите три месеца на бременността е органогенезата и те са най-важни, но до това време до тях няма акушерка, която предварително да е изградила необходимите познания. 

 

Пренаталната подготовка на майката също се провежда неконтролирано от никоя медицинска институция. Майките слушат лекции за бременността и раждането в училища организирани от немедицински специалисти. Няма институция, която да регламентира училищата за родители, да контролира компетентността на лекторите, да следи доколко информацията, която се поднася е коректна. В някои ситуации майките биват подвеждани и когато реално се сблъскат с действителността, остават разочаровани. Отчасти неудовлетворенността на майките от раждането се дължи и на това. За наша радост в последните години в големите болници започнаха да се провеждат такива училища и лекциите се водят от акушерки. Следродилния период, хранителен режим, двигателна активност, проследяване на възстановяването на майката след раждане или цезарово сечение също е оставен на грижата на личния лекар и ако има усложнения на акушер-гинеколога. Грижата за жената не приключва с ражданията и. За жените в менопауза, за проблемите които трябва да се профилактират, за остеопорозата, за хормоналните нарушения и т.н. грижата е оставена на личната отговорност на всяка жена. Питали сме на случаен принцип жени, знаят ли как да направят преглед на млечните си жлези, и ако открият проблем към кого да се обърнат. Тъжно ми е да ви споделя резултатите, както и нивото на заболявания на рак на гърда.

 

 - Акушерската професия е достатъчно атрактивна и е достатъчно привлекателна като специалност за млади хора, така ли е? Какво е малкото, което трябва да се промени, за да се запълнят овакантените места за акушерки в родното здравеопазване? Вашето мнение. 

 

Да се запълнят овакантените места в родното здравеопазване трябва да се направят не малки, а големи стъпки в няколко посоки: 

  • Адекватна нормативна база, медицински стандарти регламентиращи акушерската практика, 
  • Държавна политика в защита на бременната жана и възможността и на достъп до медицински услуги не на десетки километри разстояние. Ние сме една от европейските държави, чието майчинство е най-дълго и това е прекрасна придобивка, но това не е достатъчно за да се раждат повече деца в България. 
  • Възстановяване на Женска и детска консултация с право на акушерката на самостоятелна практика и проследяване на нормална бременност, дори ако това ще означава допълнителни квалификации и обем знания и компетентности, 
  • Обучението на акушерките да се изравни с необходимостта на съвременните изисквания,с европейските стандарти, с потребностите на жените, за които в същност ние работим.

 

 - Какви са Вашите наблюдения – защо акушерките избират тази професионална реализация? Защо Вие самата избрахте да станете акушерка? Какво Ви поддържа и Ви задържа в професията въпреки условията?

 

Аз съм от акушерките, които напуснаха професията, болницата, нощните дежурства и след няколко години осъзнах, че без грижата за майките и бебетата живота ми е празен. Опитах се да запълня тази празнина с обучение в посока икономика,  здравен мениджмънт, хомеопатия. Вероятно всички тези знания са ми на този етап много необходими. Продължих по свой начин – с уважение към труда на всички колеги в страната реших, че мога да посветя времето си за каузата да ИМА акушерки с надеждата, че моите внуци ще се родят в добри  акушерски ръце.

 

 - Каква е Вашата оценка от АБА – в какви условия ражда съвременната българка и какво ние като общество трябва да се стремим да подобрим и поддържаме на ниво?

 

Ако въведете раждаща жена в една родилна зала, която е оборудвана по всички световни стандарти с апаратура, функционални легла, топки, люлки, дигитално управление на топлина, светлина, звук и други мечтани условия за комфорт на пространството и я оставите сама дали комфорта на пространството ще и бъде достатъчен? Винаги съм казвала, че най-големият капитал за което и да е предприятие е човешкия ресурс, ХОРАТА, които ще изпълняват задачите. В цялата страна можем да видим пълното разнообразие на условия, голям комфорт и голяма мизерия, много безразлични специалисти или една аукшерка с един лекар, на които да имаш пълно доверие. Трябва да намерим ЗЛАТНАТА СРЕДА, да са човешки битовите условия и да са човешки взаимоотношенията пациент – терапевт.