Воля за здравна реформа може и да няма, но желанието за отпускане на допълнителни средства за сектора е непоколебимо. Особено по време на избори, пише в коментара си икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).


Специалистът коментира двата опита на правителството да потуши протестите в здравеопазването и да закрепи сектора с отпускането на допълнителни пари. Стайков припомня, че в началото на март премиерът Бойко Борисов заяви, че болници няма да се закриват и отпусна 30 млн. лв. за дейности на общински и областни болници. По същия начин преди седмици бяха отпуснати 50 млн. лв. за заплати на професионалистите по здравни грижи.


„Двете решения изглеждат сходни – харчат се допълни средства без каквато и да било оценка за ефективност или ефикасност, но основната разлика е, че парите от февруари се отпускат за дейности, а сега става въпрос за заплати. Или поне така казват управляващите. Основанието, на което са отпуснати последните 50 млн. лв., е чл. 106 и чл. 106а от Закона за лечебните заведения и Наредба № 3/2019 г. на министъра на здравеопазването за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Най-общо тези разпоредби включват: изпълнение на здравни програми, дейности и медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; дейности в труднодостъпни и/или отдалечени райони; спешна медицинска помощ на пациенти, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение; оказване на консултативна медицинска помощ на спешни пациенти.



Тъй като една дейност включва в себе си куп разходи, включително за труд, консумативи, лекарства, ток, вода, данъци и т.н., трудно може да се прецени каква част от тези 50 млн. лв. реално ще останат за увеличение на заплатите. С други думи няма пряка връзка между отпускането на средствата, които са предназначени за изпълнение на програми и различни видове дейности и медицински услуги, и увеличението на заплатите на медицинските професионалисти.


Ако пък цялата сума бъде насочена към разходи за персонал, това би представлявало грубо нарушение на правното основание, на което са отпуснати средствата, както и вид държавна помощ, което ще доведе до изцяло нови проблеми.


Другият голям проблем е, че в изказванията си представители на правителството обвързват отпускането на допълнителните средства с осигуряване на минималното заплащане на медицинските професионалисти, залегнало в Колективния трудов договор (КТД) в отрасъл „Здравеопазване“ – 900 лв. (950 лв. за старша сестра). Това обяснение е повече от необяснимо, тъй като Колективния трудов договор е подписан на 8 ноември 2018 г., а законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и законът за държавния бюджет са приети съответно на 27 и 29 ноември.


След като има влязъл в сила Колективния трудов договор, би следвало условията по него да залегнат в прогнозните разходи за следващата година както на Министерството на здравеопазването, така и на НЗОК. Липсата на подобна предвидливост навежда на мисълта за лошо планиране или по-лошо – за осигуряване на необходими средства в централния бюджет и отпускането им по-късно през годината, за да се постигне евтин пиар ефект.


Сериозен проблем е и това, че средствата са предвидени по бюджета на Министерството на здравеопазването, а не на НЗОК. 


Всичко казано дотук не означава, че заплатите на медицинските професионалисти не трябва да се увеличават – напротив, но начинът, по който се прави, навежда на мисълта, че причината за увеличените разходи се крие в изборите, а не в подобряване на условията на труд в сектора и качеството на услугите.


Ако управляващите не бяха водени от евтиния популизъм, след сключването на Колективния трудов договор, би следвало да сключи и анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., който да отрази по-високите разходи за заплати, а оттам да се предвидят по-високи цени за медицинските дейности“.