От Асоциацията на университетски болници одобряват промените, които предприема правителството в сферата на здравеопазването, стана ясно на специално дадена пресконфенция. Сподели се мнение, че здравната реформа отдавна е закъсняла и предложените промени са наложителни, за да могат българските граждани да разчитат на качество на медицинските услуги.


Според проф. д-р Генчо Начев, директор на УМБАЛ „Света Екатерина” , през последните години се обсъжда необходимостта от преструктуриране на болничната помощ, но не достигна политическа воля и смелост за провеждането й. Според него липсата на достатъчно капацитет, апаратура и кадри в някои болници, ги прави опасни за здравето на хората, освен че натоварват финансово системата и обществото. Изискването болниците да отговорят на определени критерии, за да функционират действително ще определи на кои лечебни заведения пациентите могат да поверят здравето си. За шест месеца болниците трябва да положат усилия да отговорят на новите изисквания.


„В България имаме 8 пъти повече болници от останалите европейски държави, но това не означава, че качеството на здравеопазването е 8 пъти по-добро. Целта на здравната реформа е да се предостави по-високо качество на лечение на пациентите“, коментира доц. Бойко Коруков,  директор на УМБАЛ „Царица Йоанна”. Според него такова качество не може да предостави болница, в която се извършва една операция на 3 дни, давайки пример с болницата в Ардино.


Затварянето на болници не означава, че съответният район ще остане без медицинска помощ, изказа мнение проф. д-р Тонев, директор на ВМА. Личният лекар ще преценява необходимостта от хоспитализиране и ще издава  направление за съответната помощ. Според него е създадено лъжливо усещане, че проблемните болници могат да съществуват сами, а в действителност те се подпомагат от университетските. „Ако университетските болници прекратят договорите с областните и общинските болници, то тогава около 50  % от клиничните пътеки ще отпаднат от повечето болници в България.“ аргументира се проф. Тонев. В момента във военна болница само 35 % от пациентите са от София, а всички останали са изпратени от други болници в страната, допълни той.


По думите на д-р Димитър Раденовски, директор на „Пирогов“  рано или късно реформата в здравеопазването ще се направи. Според него не е необходимо тя да се извършва изведнъж. Д-р Раденовски посочи, че е трябва да останат лечебните заведения за хронично болни там, където има концентрация на пациенти със съответните заболявания.


Ръководителите на университетските болници бяха единодушни, че медицинският персонал от закриващите се болници няма да остане без работа.
„Гарантирам за всички специалисти и сестри работа в плевенската университетска болница от плевенския регион.“, сподели доц. д-р Димитър Стойков,  директор на  УМБАЛ „Д-р Георги Странски”. В структурите на ВМА могат да се наемат поне 20 души, посочи проф. Тонев.


Според проф. Тонев са необходими 300 млн. лв. като оптимален вариант, за да се доизгради Спешната помощ, е около 300 млн. лв. Средства, които от правителството се ангажират да  отпуснат.

Във връзка с недостига на кадри във Спешна помощ, доц. Бойко Коруков, директор на УМБАЛ „Царица Йоанна” сподели, че университетските болници са готови да работят за обучението на кадри в Спешната помощ.


От асоциацията на университетските болница изказаха твърдение, че цената на клиничните пътеки покрива само 30-40 % от реалната им стойност. От всички пътеки, които са над 300, има само 4 печеливши, поясни директорът на ВМА, проф. Тонев и добави, че лекарите са предложили на Министерството на здравеопазването остойностяване на клиничните пътеки още преди началото на годината.


Проф. Лъчезар Трайков, директор на УМБАЛ „Александровска”, коментира, че стандартите за работа досега не са определени. От близо два месеца денонощно се работи върху създаването им. Но има проблеми, които трябва да се решат въобще в системата на здравеопазването, тъй като много болници няма да могат да покрият изискванията. Например изискването за съотношение на медицински сестри към лекар трябва да е 2 към 1, което е невъзможно да се изпълни, поради липса на кадри. Необходими са поне 3 години за обучението на тези кадри, добави проф. Тонев.