Проект за изменение на Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията публикува за обществено обсъждане Министерството на здравеопазването.

 

Новото в документа са разработените приложения, които регламентират гарантиран минимум от прегледи, консултации и изследвания при диспансеризация, заплащани от Националната здравноосигурителна каса.


 

Предвид индивидуалните особености на протичане на заболяванията, в наредбата не са фиксирани броя на прегледите, консултациите и изследванията, а са определени параметрите на медицинския целесъобразен минимум, който Касата трябва да гарантира за здравноосигурените.

 

Чрез измененията обаче се регламентира точно обемът от дейностите по профилактичните прегледи за деца и бременни.

 

Тези две групи са специално изведени, тъй като детското и майчино здраве са основни приоритети в националната здравна политика. Запазва се възможността профилактичните прегледи на децата и бременните да се извършват от личен лекар или от специалисти педиатри, както и от акушер-гинеколози при желание от тяхна страна.

NEWS_MORE_BOX

 

При рискова бременност консултациите ще се осъществяват задължително от специалист акушер-гинеколог, като се запазват и допълнителните изследвания, които общественият фонд поема.

 

За възрастните над 18 години е регламентиран обемът на профилактичните прегледи по възрастови групи, както и критериите за формиране на рисковите групи.

 

За пациентите, при които в резултат на профилактичните прегледи е определен повишен риск от развитие на социално значими заболявания – болести на сърдечносъдовата система, диабет и някои видове онкологични заболявания като рак на маточната шийка, на гърдата, на простатата и на ректума, са предвидени допълнителни профилактични прегледи, както и още медико-диагностични и високоспециализирани изследвания.

 

Целта на здравните власти е ранно откриване на рисковите фактори за развитие на заболяване и своевременно насочване за лечение, за да се предотврати трайно увреждане или неблагоприятен изход.

 

На второ място са определени заболяванията, обект на вторична профилактика, осъществявана чрез диспансерно или амбулаторно наблюдение. Тук са включени всички хронични заболявания, при които болните подлежат на диспансеризация, в това число и пациентите с редки болести.