Партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“ се обедиха около нуждата от стратегия за ускорено развитие на здравеопазването в следващите десет години.

 

В „Заедно за повече здраве“ участват Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските производители в България (ARPharM).


 

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров посочи, че при сегашните темпове на развитие на здравеопазването на България ще са ни нужни 38 години, за да догони средната продължителност на живота в 5-те най-големи държави от ЕС (82 години).

 

Българите все още живеят 7 години по-малко в сравнение с гражданите на тези държави. Страната ни изостава и по отношение на предотвратимата смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока.

 

Освен това смъртността от сърдечносъдови заболявания в страната ни намалява, но все още е два до три пъти по-висока спрямо петте най-големи европейски държави.

 

Д-р Маджаров представи и основните политики, около които следва да се обединят партиите в следващия парламент, според партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“:

  • Ускореното развитие на здравната система може да доведе до догонване на европейските здравни показатели в рамките на следващите 10 години.
  • През следващите 5 години България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те да се увеличат от 4,2% на 8% от БВП, или от 6 млрд. до 10 млрд. лв.
  • Нарастването на инвестициите в здравеопазване трябва да бъде съпроводено от повишаване на тяхната възвращаемост чрез ефективно използване и ускорена дигитализация, измерена чрез подобрени здравни резултати за обществото и засилено икономическо развитие на страната.
  • Нужно е запазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата.
  • Нужна е държавна политика в областта на финансиране на кадрите по региони.

Председателят на БЛС подчерта, че са нужни повече ресурси в първичната медицинска помощ. Той цитира данни, според които над 50 на сто от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и че 30% от медиците у над надхвърлят 60 години.

 

Според изпълнителния директор на ARPharM, ако страната ни инвестира в здравеопазване същия процент от БВП (8%) както петте държави, увеличението на човек от населението ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек.

 

Денев отбеляза още, че по-високите нива на публични инвестиции в здравеопазване водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничаване на достъпа до медицинска грижа.

 

Анализът отчита, че доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-големи държави от ЕС.

 

Основните източници на неефективност на здравната система са загуби в медицинските грижи (пациентите получават неподходяща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно управление (лошо управление на ресурсите и разходи за лекарства) и неефективна правителствена политика (използване на ресурси, които не допринасят пряко за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др.).

 

Организациите в инициативата „Заедно за повече здраве“ настояват за надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването. Техните предложения ще бъдат изпратени на всички политически сили, за които социологическите агенции прогнозират, че биха могли да влязат в следващото Народно събрание.